Имало едно време, а може да го има и сега едно малко селце, сгушено високо в Безименната планина. Защо Безименна ли? Защото хората дълго спорели как да я нарекат и накрая решили да се казва Безимената планина. Селцето било необикновено. В него си почивали героите от приказките, лекували раните си и се готвели за нови битки. То било обвито с невидимо наметало, което не позволявало на преминаващите край него да го зърнат. Въпреки това, се случвало в селцето да попаднат и обикновени хора. Били малцина, имали честни и смели сърца и вярвали в чудесата. А когато изпаднели в беда, молели приказните герои за помощ. Само един, единствен път селцето се открило за непознат. Станало случайно. В него нямало герои и покривалото било вдигнато. Човекът, попаднал в селцето бил картограф и побързал да го отбележи на географската карта. След това написал как се срещнал с най-необикновеното селце в света, където къщите били като в приказките, реката течала в различни цветове и препускали на воля еднорози. ...