Емилия и Анна
(“Реквием за една греховна любов" - втора част)
Наближаваше Новата 2006 година. Последните пет месеца бяха най-тежките за Емилия. След смъртта на Борис, за нея животът беше спрял. Ходеше на работа, изпълняваше задълженията си като безупречно работещ робот. По традиция всяка неделя се грижеше за чистотата на дома си. А всяка сряда след обяд, ходеше на гробищата, за да се усамоти с мъжа, на когото бе подарила любовта си, щастието си, както и целия си живот. Сядаше на дървената пейка, отстрани на гроба, навеждаше глава и гледаше малката порцеланова снимка на Борис. Сълзите ù падаха на земята като малки топли бисери и потъваха в тлъстия чернозем. Може би достигаха до него, може би галеха лицето му или падаха по ръцете, които бяха спасявали стотици човешки животи. Когато започваше да се стъмва, Емилия ставаше и бавно се насочваше към трамвайната спирка. Спираше пред черквата, прекръстваше се и продължаваше пътя си като автомат.
Самотните зимни нощи бяха кошмарни. Вече не беше ...