Емилия и Борис
Глава девета
Старият часовник отмерваше времето почти от столетие. Навремето дядото на Емилия го беше донесъл от хаджилъка. Сега тя се готвеше да става баба, а часовникът с махалото все така равномерно броеше минутите и часовете. Нито часовникът, нито времето избързваха или изоставаха, те вървяха монотонно към своята цел, но каква беше тя никой не знаеше. Дали имат такава също не беше известно на хората.
Часовникът отмери полунощ. Емилия още не беше затворила очи. Разговорът с архитектката я беше разстроила, вместо да я успокои. Тези декларации за безумна любов я дразнеха. Това не беше нейният стил. Емилия беше обичала и беше обичана, но нито Борис, нито пък тя бяха способни на такива излияния. Те просто се обичаха, и всеки от тях го чувстваше, думите бяха излишни. Погледът, усмивката, отношението, даже мълчанието говореха красноречиво за чувствата им. Понякога любовта прозира даже през мълчанието. Когато всяка клетка на влюбения шепти като молитва името на любимата, про ...