Емилия и другите
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешоходци с кална дъждовна вода. В парка листата на дърветата бяха натежали като оловни и малко бяха тези които успяваха да се задържат по мокрите клони. Повечето се търкаляха по алеите метени от студения вятър. Небето беше равномерно сиво като някаква избеляла погребална плащеница. По улиците не се виждаха даже бездомни кучета, a по катерушките и пързалките в кварталната градинка нямаше помен от весела детска глъч. Поради липса на клиенти, магазините спускаха кепенци рано, преди още тъмната нощ да ги обгърне със своя плащ.
Махалата беше притихнала, по малката уличка не се виждаше жива душа. Тук таме по етажите на кооперациите мъждукаха светлинки, напомнящи светулки в есенна гора. Влагата се просм ...