Есента...
И ето – есента отново идва. Приласкава ме с топлите си наситени нюанси. А аз поглеждам лекичко назад, за да си припомня всичко, на което ме научи този сезон. Усмихвам се. Не съм човекът, който бях. Няма и да бъда. Усещам промяната в себе си. Светулката, която ще ме изведе на моя път, макар в началото да е обрасъл с тръни.
Есента… Сезонът, който без да иска даде повече, отколкото ми взе. Сезонът, с който споделих уюта на тишината си.
Сълзите ми - капчиците дъжд, които пречистваха въздуха. Думите ми - хилядите пожълтели листа, които летяха без посока…
Сезонът на мъглите, в който за първи път усетих топлинка.
Лежа върху облаците. Танцувам под дъждовете. Пея мюзикъли с ветровете. И обичам…
Преминах през толкова мрак, за да открия светлината в себе си. Защото само след поройните дъждове, поникват красиви цветя.
Есента – сезонът, в който се загубих, за да се открия.
Най-големият урок в живота ми, който ме научи да обичам истински...
/този път себе си/
© Есенен блян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много красота и духовен живот, който прави тия, които носят тъгата и меланхолията в себе си по-възвишени и силни!
-
Благодаря ти, Ади!
Отговора оставям на въображението на лирическия герой... -
А дали...
Прекрасна... както винаги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
