Мнозина бъркат любовта с триенето на епидермиси. Най-често това са жени със спомен от бъдещето за критическата си възраст, с нейното настояще, или пък с ехото от нея. Мечтите им се свеждат до едно и също нещо, което може да бъде онагледено чрез мощна еякулация, гейзери от семенна течност или халдейски Ур. Тези представителки на нежния пол представляват тъжна гледка. Нерядко те избиват комплексите си чрез своеобразно "творчество" - за нещастие на читателите, понякога и поетично. Ще ги разпознаете по нескончаемите щампови стихотворения, в които представят страданията си и хленчат за поредната си раздяла. В които заплашват мъжете, че може и да им се случат. Финалите на тези техни "поетични" изблици неминуемо включват нещо от рода на - изоставям те, за да те обичам, или обичам те, затова те изоставям. Самите им творби представляват своеобразна щампа, без всякаква художествена или емоционална стойност. Но те прикриват очебийната липса на поезия с ловко стихоплетство, което може да мине пред някои несведующи ласкатели, дори за дарба. Навремето една моя позната - днес водеща в класациите по проза елитарна писателка, с множество международни отличия и нашумяло име, ми сподели своето разбиране за любовта. А то се състоеше в следното. Трябва да се правят огромно количество любовни опити, докато най-накрая бъде намерена прословутата половинка. Много жени се ползват от този челен опит и въпреки, че както се казва - са вече със скъсан табан хастар, продължават своето коцкарско дело. Мога смело да ги уверя, че дори и по този начин да стигнат до някаква своя половинка, то видът им ще бъде толкова жалък и износен, че тази половинка би ги отминала с погнуса. Защото те искат чрез едната гола вагина да се доберат до принца на мечтите си от детските приказки, вълнували някога душите им. No pasaran! Няма нищо, което да заличава по-бързо любовта от прекомерния секс, просто защото тя не може да съжителства добре със сексуалното излишество. С това са напълно наясно порнозвездите. Но да се върнем към нашите родни "поетески". Те са лесно разпознаваеми по блудното изражение на очите и по определен кръг "творчески" изрази, довеждащи поетичния им реквизит до състояние на ситуационна система. Може смело да се каже, че когато са семейни, те са своеобразни вдовици при налични живи съпрузи. Уви, мечтите им за плътска любов не ги напускат, дори когато са на преклонна възраст, а ръцете им вече треперят от Паркинсон или от есенциалния тремор на Минор. И ако бяха поне млади, този техен недостатък може би би ощастливил някой мъж останал дълго време на сухо, но на тези техни години, дори и такъв не би се възползвал от "предимствата им". Питам се. Ако смисълът на любовта беше в едното голо чукане, то каква любов би било това? Не е ли по-добре тогава един мъж да прекара живота си в безлюбовие? Това поне би му спестило нарастващото отвращение към противоположния пол. Това ме кара да си припомня за една друга любов - тази между Данте и Беатриче. Или тази между Клара Шуман и Брамс. И тогава с облекчение въздъхвам и си казвам: Есть такая любов!!! И пред очите ми се появяват образи предизвикани от стихотворенията на гениалния Александър Блок:

Мы встречались с тобой на закате.
Ты веслом рассекала залив.
Я любил твое белое платье,
Утонченность мечты разлюбив.

Были странны безмолвные встречи.
Впереди — на песчаной косе
Загорались вечерние свечи.
Кто-то думал о бледной красе.

Приближений, сближений, сгорании
Не приемлет лазурная тишь…
Мы встречались в вечернем тумане,
Где у берега рябь и камыш.

Ни тоски, ни любви, ни обиды,
Всё померкло, прошло, отошло…
Белый стан, голоса панихиды
И твое золотое весло.