Ето такива дребнички неща ми се случват
На осемнайсет съм, но съм запазена и с гърди. Да те оглеждат на осемнайсет и да ти говорят зад гърба за красивите формички е нормално. Да минават покрай теб и да те пипат просто за късмет по гърдичките, сякаш си коминочистач и това сме преживели. Това е като имаш, а като отслабнеш, ти подсвиркват в гръб. Нищо, че отпред може да не ставаш за нищо. В поза партер няма да ме гледат в очите, я. Вървиш си по тротоара сама или с детенце за ръка и някой кара бавно до теб с колата си и ти иска телефона. Веселба. Това са мъжете с коли. Сега за тези, дето са пеша. След работа с колежки вървиме (вече не сме на осемнайсет) и си говориме. Срещу нас група мъже. Наближават и изведнъж някой ме вдига на ръце, завърта ме, целува ме по гушката. После ме оставя и продължава. Колежките ми казват, че съм флиртаджийка. Аз?! Да не би аз да го гушнах? Стоя като препарирана, а те ме питат:
- Видя ли го?
- Вие луди ли сте?! Това ми дойде като гръм от ясно небе.
- Ако знаеш ...