14.10.2018 г., 12:31 ч.

Етюд № 5 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
756 0 0
... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигареният дим се виеше към черното небе. А то от своя страна – високо, необятно и дълбоко, примигваше, хладното злато на звездите потрепваше, като че диша.
Беше около два и половина. Студено, великолепно, тихо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Виктор. Спомен. Оникс. Зима. Димяща цигара. Носталгия...

Предложения
: ??:??