Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
12.10.2017 г., 15:48 ч.

Ева... 

  Проза » Други
1187 1 4
1 мин за четене

Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова фалшиви и лицемерно поднесени – без вкус. Не вярваше, че може да бъде обичана. Толкова разрези имаше в душата си, а и самата тя не бе нанесла по-малко. Просто хората се страхуваха от нея, от самите себе си. Страхуваха се от всичко невидимо, от всичко, което можеше да БЪДЕ... Тя също. Но не го признаваше.
Издуха гъстия цигарен дим в завесата на нощта. Нареди си пасианс на кухненската маса, вместо вечеря, и избра чаша бяло вино за компания.
– Как изглежда самотата в очите на дявола? – запита се гласно... и от сърцето ѝ се отрони една черна сълза, която породи хиляди съмнения...



Автор: Моник Валерѝ
дата: 11.10.2017 г.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??