Сега разбирам,
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък
и светлина какво е.
Изгубиха се в
кадифената измама.
Отровата,
нанесена от целувките ти,
изгори ме.
Бавно разнасе се по мен
и не пита ме -
защо искаш да те погубя?
А аз бях млада,
но смъртта си в нея открих.
Детската душа уби -
копнееща за любовта.
Тогава се заклех -
пак ще ме потърсиш ти.
Отново ще ме поискаш.
Пак ще ме обичаш,
но ще бъдеш минало вече.
Ще обичаш момичето,
което ти погуби
с твоите лъжи.
Ще я потърсиш,
но няма да я намериш.
На нейно място ще откриеш
студено и безчувствено дете,
което вече е станало жена -
превърнала се в това, което
преди беше ти.
Вместо обич,
в душата си тя ще има само тъга.
Вместо ласка, ще получиш
вледеняваща студенина.
Вместо нея,
ще откриеш миналото си.
Ще съжалиш,
но няма да можеш да си го простиш.
Ще я обичаш,
но с тази обич пак ще я нараниш.
© Теди Всички права запазени