Монотонният ритъм на английския дъжд се претопява между ръцете и струните на китарата ми в никога неизлизали на белия свят мелодии. А дали е бял светът или е очернен от страданията и мъките на хората, които се борят за промяна, а тя все не идва. Изцедени, изтощени, но въоръжени с надежда, те продължават и продължават. Ние продължаваме! Такива сме българите, борбени, непримирими, не се прекланяме пред несправедливото тиранично владичество на триглавата ламя. Ще дойдат трима или повече юнаци и веднъж за винаги ще отсекат главите на чудовището. Народът ще бъде свободен! Да! Вярвам в това. Не се отказвам! Не се предавам! И сега тук, в тази страна известна с призраци и духове, чувствайки се и аз понякога като призрак или дух, ходя облечена в материалното си тяло и се опитвам да преобразя света с красотата си. Красота, която един ден ще повехне, но красотата на музиката ми е и ще остане вечна. Тя (музиката) ни свързва по един специален начин и ни прави различни хора, различна порода. Ние ком ...