Колко е хубаво да срещнеш любовта. Да я почувстваш близо до себе си. Отново да те обгърнат двете ръце, които си чакал толкова много време. Но в момента, в който това започва, моментът, в който идва началото на приказката, ти се колебаеш дали трябва да направиш онова, за което сърцето ти мечтае, от мига, в който е започнало да бие.

Искам да опиша с думи чувствата, които вълнуват ума и душата ми. Копнежът да срещна очите, които без думи ще ми кажат, че ме обичат. От мига, в който си казахме довиждане, не мога да спра да мисля за теб. За ръцете ти, които ме докосваха, за устните ти, които ме целуваха. Не мога да забравя как чувствах пулса на сърцето ти, когато ме беше притиснал до себе си. Мъката, която изпитвам, когато си далеч от мен, ме изгаря.  Живея за момента, в който ще зърна очите ти и ще чуя гласа ти. Не ме интересува какво мислят хората, тяхната злоба и завист. Не мога да спя, щом знам, че на следващия ден няма да те видя!!!!!!