"Бууум!" - чул се страховит взрив и миражът изчезнал. Тогава птицата, както летяла над пустинята към един оазис, изгаряща от жажда, тупнала в още по-горещия пясък. И започнала да бере душа. До нея се приближил един бедуин, пътуващ в същата пустиня.
- Какво се е случило с теб? - попитал бедуинът.
- Едни рейнджъри се мотаят тук, взривиха миража ми и сега умирам от жажда в тази пустиня. - отговорила птицата.
- Каква пустиня, я погледни колко хора.
- Най-жестока е пустинята от хора.
- Какъв беше миражът ти?
- Красив! Цикламено-лилав, с много вода.
- Ами сега какво да те правя? Нямам вода, защото поливах всички дървета, цветя и умиращи птици, които срещнах по пътя си. Но може би е добре да ти изпея една песен, защото съм музикант-аматьор.
- Добре, изпей ми, може би ще ми помогне.
И бедуинът запял "Велик е нашият войник ..." тъй като всъщност бил маскиран рейнджър. Само нещастната, умираща от жажда птица, все още хипнотизирана от миража, халюцинирала, че той е закален в пустинята суров и сил ...