Фентъзи от мъглата на вековете
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на север от Балкана. Промушиха се през листака и огряха широкия гръб на самотен пътник, който уморено вървеше по тясната горска пътека. Той беше облечен с широка бяла риза от ленено платно, фино изтъкана с червеникави бродерии стигаща до бедрото му, а черните му панталони широко се развяваха около мускулестия му прасец. В дясната си ръка здраво стискаше голем и масивен дървен лък, а отзад на дясното му рамо висеше колчан със стрели.
Славянинът Братомир беше тръгнал още на зазоряване от бащината му землянка и се бе отправил на лов на изток към голямата дъбова гора. Отпреди няколко дена беше обещал на Милица, най – малката дъщеря на старейшината Драгота, че ще й улови най - червената лисица и ще ...