Страшно ли е да сравняваш мъжете с обувки? Това означава ли, че имаш скрит фетиш? Извратено чувство за стил? Или просто си пристрастен към хубавите аксесоари и мъжете...
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в търсене на онзи чифт, който ще ти пасне, като втора кожа, и ще остане любим до края на живота ти.
Тесногръди ли сме, като казваме, че прекаленото материално задоволяване е проява на лош вкус или сме просто ограничени? Или определено изпитваме животински страх да разкрием желанията си пред света и да му изкрещим в очите: „Това съм аз! Не ме интересува твоето мнение!”
Посочете ми една жена, която не би изпитала най-висше удоволствие, хиляди пъти по-силно и от най-красивия оргазъм, да разходи чифт съвършен Ферагамо по Promenade des Anglaises? А ако ръката ù държи оригинален мъж, стилен като Ферагамо? Не се ли задоволяваме с ментета цял живот? Живеем с тях, женим се за тях, грижим се за тях, раждам ...