Фетиш
Страшно ли е да сравняваш мъжете с обувки? Това означава ли, че имаш скрит фетиш? Извратено чувство за стил? Или просто си пристрастен към хубавите аксесоари и мъжете...
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в търсене на онзи чифт, който ще ти пасне, като втора кожа, и ще остане любим до края на живота ти.
Тесногръди ли сме, като казваме, че прекаленото материално задоволяване е проява на лош вкус или сме просто ограничени? Или определено изпитваме животински страх да разкрием желанията си пред света и да му изкрещим в очите: „Това съм аз! Не ме интересува твоето мнение!”
Посочете ми една жена, която не би изпитала най-висше удоволствие, хиляди пъти по-силно и от най-красивия оргазъм, да разходи чифт съвършен Ферагамо по Promenade des Anglaises? А ако ръката ù държи оригинален мъж, стилен като Ферагамо? Не се ли задоволяваме с ментета цял живот? Живеем с тях, женим се за тях, грижим се за тях, раждаме деца от тях? А в замяна обуваме един чифт за сезона, нискокачествена кожа от гръмката Сара Ботичели. За тридесет лева...
Не ви ли е срам, мъже? Жените са склонни към бляскави ментета. Не биха различили съвършенството на истинския Маноло Бланик, мириса на висококачествената кожа и истинските Сваровски, посипани като звезди по каишките... Както не биха различили истинско-качествения мъж, от онзи, който е взел сто лева назаем, за да я заведе на вечеря и бързо чукане след това.
Не е ли жалко? Живеем в свят на готова храна, бързооборотна стока, интернет срещи и Прада, произведена в Китай...
Ще ви кажа нещо... Аз сравнявам всеки мъж с типа обувки, които бих обула, ако изляза на среща с него. Прекалено спортните типове, които обикновено миришат на Selsiuss, изискват ниски, удобни обувки, с не повече от една закачка по тях. Те трудно биха преглътнали джапанки Angelo, за крупна сума, с камъни Сваровски и подметка от естествен каучук. А и вие не бихте излезли с това бижу втори път на среща със същия човек. Защото ще трябва да ги отведете в ресторант за бързо хранене, на плажа или още по-лошо в горичка след дъжд. Ще предпочетете да ги събуете, отколкото да ги нараните. И не е изключено да завършите в спешния център, защото ще сте причинили вреди на ходилата си.
Обичам да излизам на срещи със спокойни типове. Те са толкова спокойни, защото работата им е спокойна... Обикновено задължението им е да се появят в понеделник и да дадат задачи на персонала си... След това хващат самолета, за някъде... Тези мъже вдъхват респект, сигурност, уважение и са добре възпитани... Също като онези много високи, класически модели, толкова съвършено изчистени от глезотии по тях, просто проява на хладен и изискан вкус. И мъжът е такъв. Сакото му е съобразено със сезона, ризата е без гънка, ухае на... Е, винаги е нещо, което замайва. Този мъж ще оцени малката черна рокля, класическите високи, тънки токове и острите муцунки на обувките ви. Най-вероятно ще ви заведе в ресторант, където спортният тип би се притеснил, ако поръчате храна. След това ще танцувате, вероятно блус, ако имате късмет, ще е Синатра, а накрая ще ви отведе като джентълмен вкъщи и ще ви запита дали бихте приели да излезете отново...
Лошите момчета, да, знам, привличат като магнит емоционалните момичета. Вдигат шум около себе си, центрират вниманието върху вас, вземат ви с последен модел коли и ви правят принцеси за една вечер... Също като онези ментета на Вюитон, които едва различаваме на улицата. После боли. Когато осъзнаете колко сте вложили и колко сте излъгани. Но когато влезете отново в онзи скрит магазин и на показ излязат всички онези цветни копия, искрящи в очарователния си фалшив блясък, пак ще посегнете към портфейла си, ще платите и няма да вземете гаранцията... просто защото знаете, че няма смисъл.
Та, момичета мили, мъжете все пак са като обувките и това не е фетиш. Всяка една от нас държи на перфектния си педикюр в очакване на онзи чифт съвършени обувки, които цял живот няма да иска да събуе.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
А на мен ми хареса, определено
-
Единствено "...Прада, произведена в Китай..." ми хареса като цяло от текста.
---
"Не се ли задоволяваме с ментета цял живот? Живеем с тях, женим се за тях, грижим се за тях, раждаме деца от тях? А в замяна обуваме един чифт за сезона, нискокачествена кожа от гръмката Сара Ботичели. За тридесет лева..."
Бих казала, че човек сам избира с кого да споделя живота си и след като сам предпочита нещо, което смята за "менте", едва ли може да бъде упрекната Световната конспирация за това.
А раждането на дете да се определя като "менте", макар и от баща, който си купува обувки за по 30-40 лева, а не за 200, е повече от грубо и повърхностно; в горния текст раждането се явява като досаден ангажимент, който само пречи да дефилираме нон-стоп с последния модел на Louis Vuitton, примерно... пред леля, вуйчо и третия братовчед на съседката...
Дали това е ценното в живота?
-
знам ли, аз си падам по удобните обувки, а удобен мъж и до днес не съм срещнала
май си падаш по "Сексът и градът"
добър текст за някое лъскаво списание, там наистина биха оценили познанията ти -
"Не се ли задоволяваме с ментета цял живот? Живеем с тях, женим се за тях, грижим се за тях, раждаме деца от тях? А в замяна обуваме един чифт за сезона, нискокачествена кожа от гръмката Сара Ботичели. За тридесет лева..."
Интересна идея...И замисля...Поздрави! -
Разбира се, че Дамаскин е прав. А къде са тези „силни думи“ и възвишени чувства?Когато тези „Девойки“ се превърнат в стари и протрити чанти, нещо, което при тях става с много ускорени темпове, тогава и цървулите ще се гнусят от тях, защото даже и една официална проститутка заслужава далече по-голямо уважение. Така че няма да е излишно да си водят записки – кой знае, когато съвсем бъдат изритани от “ обувките, може и да напишат „бест селъри.“
-
Мисля,че не трябва да сипеме толкова обиди,все пак хората тук са автори на своя живот и щом някой пише такива силни думи значи има чувства.Аз имам едни обувки от сорта "Adibas", 20.00лв.Нося ги трета година и не са мръднали-коментара Ви г-н Damaskin ми хареса.
-
Кух и безцелен брътвеж на една още по-ненужна държанка
-
В текста липсват категорията мъже миришещи на пот, тор и барут. Понеже хубав барут рядко се намира, няблягам усилено на първите две съставки от каубойската рецепта.
Коцето - бутиков Adibas от Илиенци и прекрасен и удобен цървул за разходки по Promenade des Anglaises. -
Чета те по старт навик. Ама не си същата. Тъй като те чета от доста време мога да се досетя какво е станало. Няма какво и аз да се обаждам. Аз самия съм го ударил на дълбока меланхолия. Както и да е. Продължаваме да пищеме и ше видим къде ще му излезе края. Ще взема да напиша нещо от което да не ти се иска да се застреляш. Просто ей така за разнообразие. Пожелавам ти и на тебе да ти дойде това желание.
-
Жалко за жените след 50 примерно, които по критериите от разказа, не биха се класирали и за едни еспадрили от 5,99 лв.
-
А аз си мислех, че стрелите ми са по-гальовни този пътНе е престъпление да имаш Ферагамо и даго оценяваш, не е лошо да имаш и Сара Ботичели, маслинката беше в сравнението,не в марките... Можеби е време да се върна към "кучките и курвите", няма да етолкова Кари Брадшоу
Благодаря за коментарите, давате ми идеи!
О, и естествено, че съществуват и прекрасни мъже на този свят, но те са заети... -
Има мъже, които не взимат 100лв. назаем, а ги изкарват с труд.Тези мъже не са престъпници ограбващи държавата и бедния народ,те са "САРА БОТИЧЕЛИ",от 30.00лв.Но с тях е много по-спокойно и приятно да живееш отколкото с "ФЕРАГАМО".А да си домакиня,майка и добра съпруга е много по-добре от колкото "Метреса" на богат чичко който да те дъвче и изплюва,и да те захвърли разлигавена при някой друг.А,това е мое мнение,не задължавам никой с него.
-
много "сексът и градът", много Кари Брадшоу!
предназначението на обувките е да ни служат, бидейки удобни. па макар и сравнени с мъжете - пак същото. независимо от марката.
лично на мен този текст ми е твърде далечен, твърде снобски.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това което ме натъжава е злобата в коментарите. Скъпи мои, писатели и мечтатели и читатели, това е сайт за ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО!
В този ред на мисли, аз като един набеден автор съм свободна да пиша каквото поискам, да изразявам впечатленията и емоциите си.
Съжалявам онези, които се нахвърлиха върху мен с определения, аз си позволявам коментари когато познавам човека и имам смелостта да му ги споделя тет-а-тет.
Та по отношение на "Фетиш"... коментирайте произведението, не автора, както казах на някой който хвърли камък по колата ми, не хвърляйте камък, защото не знаете кой ще слезе.
Спокойна вечер на всички и много усмивки