3.02.2009 г., 15:03 ч.

Филиона 

  Проза » Приказки и произведения за деца
1256 0 0
5 мин за четене


Отдавна, много отдавна, още преди първата луна на Филиона живеела една приказна фея.
Тя се явявала в сънищата на малките деца и сутрин те намирали под кожите, на които спели, по едно вълшебно камъче. Това вълшебно камъче им служело вечер да си запалят огън, защото огънят бил доста рядко срещан. Детето,  което получело камъче, го наричали късметлия и цял ден го гощавали с меден сироп. По онова време меденият сироп бил нещо изключително, защото се полагал само на заслужилите хора от племето.
Ето че тази сутрин Филиона намерила камъче и под своята кожа, а семейството и било от бедната каста и много рядко имало благословията на вожда, който я давал обикновено на младите и силни мъже от племето, защото те носели винаги най-големия улов. Майката и бащата на Филиона не били много млади. Провидението късно ги дарило с дете и те постоянно благославяли божествата. Филиона се чувствала много щастлива и когато казала на майка си и баща си какво и се е случило, те веднага я завели при вожда, който им дал цяла купа със сироп от мед. Филиона никога не била пила от този еликсир и за нея това бил невиждан празник. Всички хора от племето я поздравили и дори Пантигрей, които се водел като най-силния и смелия мъж.
Филиона се прибрала в пещерата, където живеела с родителите си, и започнала да готви. Запалила си с камъчето огън и сложила големия шиш с улов, който вождът и дал. Днес честта да сготви за цялото племе се падала на нея. Обикновено готвели само жените, чиито мъже намерели кремък. Обаче днес тя носела вълшебния камък и днес нямало да се храни с останки, а за семейството и за нея щели да са най-сочните части от глигана.
Филиона била на много луни и още малко щяла да е готова да бъде отведена от някой мъж.
Тя се водела като много хубава девойка и много мъже чакали да дойде времето.
Традицията повелявала ако има повече от един кандидат, да се проведе двубой и който надвие, той да отведе жената в своята пещера.
Филиона си припявала и поливала месото с вода, обръщала шиша и продължавала да се наслаждава на приятния аромат. От време на време отпивала от медения сироп и сладко се облизвала. На прага и се появил Стинтракс, той бил един от ухажорите, но имал зъл нрав и не допадал на Филиона. Той се приближил към нея и я заговорил:
- Хей, днес си много хубава Филиона, още малко и ще те отведа от тук.
- Не си и помисляй, аз не те харесвам, Стинтракс. - директно му казала девойката.
- Ще видим, ще видим... - отвърнал загадъчно той.
Тръгнал си. Филиона чакала родителите си, които отишли да говорят с шамана за нещо и не се завръщали още. Тя се чудела, какво ли им се е случило?
Слънцето превалило хълма и тях още ги нямало. Ловците се върнали и след още малко щели да пожелаят да вечерят. Отговорността на Филиона била да им сервира, но само когато вождът дойдел и всички се съберяли в кръг около огъня. Тогава вождът отправял една ритуална молитва и глигана се разчупвал според заслугите. Всеки ловец разказвал какво е уловил и според големината на улова му се давало и парчето сготвено месо. Той го взимал и се прибирал в своята пещера да го раздели с жена си и децата си. Тези, които не ловували, получавали остатъците и почти гладували. Макар че често печели царевични питки в жаравата и  след това те се  раздавали на всички по една-две, зависи колко е опечено.
Филиона се притеснила, родителите и не идвали, а вече се свечерявало и ловците били насядали около огъня в очакване на вожда. Ето и вождът се задал, а с него идвал бащата на Филиона и двамата били украсени с цветовете на траура. Филиона разбрала, че нещо лошо се е случило. Затичала се към тях и прегърнала баща си и попитала:
- Къде е мама?
- Майка ти отиде в далечното небе. Духът и се пресели. Тя беше много болна и шаманът не можа да и помогне.
Филиона се срутила на земята и издала нечовешки вой.
След като вождът благословил храната и тя механично я раздала и  всички се прибрали по пещерите си, се строполила в един ъгъл и цяла нощ реки от сълзи изгорили очите и.
На сутринта, когато слънцето надникнало през процепите на пещерата, Филиона станала и отишла на реката. Съблякла кожата и започнала да се къпе. Скрит зад един храст я наблюдавал Тинсмелей, той се възхищавал на гладката и кожа и на прекрасните и извивки, на плавните и движения и стоял като хипнотизиран. Изведнъж от храста изочил един тигър и се насочил право към Филиона, която нямала нищо, с което да се защити. Това бил и шансът на Тинсмелей, той извадил стрела и я поставил в лъка си, прицелил се и улучил звяра право във врата и тигърът се строполил на сантиметри от ужасената Филиона. Тогава Тинсмелей излезнал иззад храстите и я прегърнал.
- Ще бъда твоя жена. - казала Филиона - ти си най-смелият и прекрасен мъж и ми спаси живота.
- Благодаря ти! Ти си като златната зора, прекрасна Филиона.
След повече от десет луни се провел и двубоя. Стинтракс не се отказал и двамата с Тинсмелей трябвало да се бият.
Филиона се страхувала, защото била обикнала много Тинсмелей. Двамата се биели с дървени копия, докато единият не се откаже или до кръв. Стинтракс ранил Тинсмелей в бедрото, но след това Тинсмелей пробил дясното рамо на Стинтракс и той се отказал.
Тинсмелей отвел Филиона в своята пещера и с нея дошъл и баща и, който бил много немощен да се грижи сам за себе си.



© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??