FIRST TIME, SECOND TIME
Тя така ме изгледа, когато ей тъй от нищото потече водопад от сълзи...
Прахоляка, който насрещните коли вдигаха по пътя успя да влезе през отворения прозорец, и понеже през миналия септември не бях със слънчевите си очила, их, все ги забравям...Та връщахме се от изток, слънцето облизваше боровете и елите точно срещу очите ни. Ама това не беше водопад, просто прашинка в окото на фона на прекрасна песен по радио... все още не интернет радио... забравих кое.
Втори поглед! „Дръж си волана, моме!”-тъпа мисъл, защото другата беше по-силна: „Сега завърта в ума си всевъзможни версии – мъж, родители, дете, а и ние в офиса ...” А трябваше да и помагам докато се усъвършенства с предавките и капризната френска кола по нашите пътища – завой след завой /като не взех книжка когато му беше времето, пък обичам скоростите, обаче отговорностите...хм/. Нагледала се бях на наводнение/отнесе гнездото с лястовиците/, срутища, свлачища; наслушала за заплащане на щети, покупки на покъщн ...