Докато стигна спалнята, писъците бяха спрели и когато отворих вратата, момичето продължаваше да спи спокойно - само позата на тялото й и събраните на топка завивки под нея свидетелстваха, че се е мятала в съня си. Сънищата са странно нещо - никой, бил той човек или бог, не е успял да даде точна дефиниция за тях... макар някои да твърдят, че не само са го направили, ами и че управляват сънищата. За боговете говоря. Както и да е. Засега момичето се бе успокоило... но само засега. Рекох си, че трябва да я наблюдавам тази нощ, или просто да се обадя на Ратри да дойде. Макар Ратри да е Господарка единствено на нощта, тя би могла да накара кошмарите да изчезнат, стига да поиска. Да, може би наистина трябваше да й се обадя. И без това ми дължеше услуга. Засега просто стоях и се взирах в заспалото момиче, чудейки се какво да я правя. Може би утре... Звън на счупено стъкло прекъсна размислите ми и ме сепна. Отместих поглед и отстъпих назад. Обърнах се, без да затварям вратата и тръгнах по коридора. Звукът бе дошъл от кухнята и аз се насочих към нея. Блъснах вратата и спрях на прага. Големият двукрилен прозорец беше строшен - стъкла се бяха посипали по пода и по рамката. Отвън нахлуваше адски студен въздух, примесен с дъжд. Кални следи по излъскания под. Някой беше влязъл през прозореца. Носеше се миризма на дъжд, на нощ и... на мокра козина. Миришеше на маймуна. А аз познавам само една бездомна маймуна в Ню Йорк. - Так - рекох. - Покажи се, проклетнико и ми дай обяснение за проклетия про... Думите замръзнаха на езика ми щом маймуната резус се показа изпод някакъв шкаф. Беше онзи Так, когото познавах... и не беше. Козината му бе сплъстена от кръв, която се стичаше от няколкото дълбоки рани, изражението му беше измъчено, а в кехлибарените му очи се четеше страх. Тук му е мястото да кажа, че аз не управлявам смъртта по начина, по който си представяте това. Никой не е господар на Смъртта, но малцина (сред които и моя милост) могат да я призовават и насочват. Това обаче си има цена - през целия си живот съм избягвал неволния допир с живи твари, защото дори и най-лекия досег ще Я призове... дори и да не искам това. Аз не господствам над смъртта. Ала я усещам и сега разбрах, че с Так се бе случило нещо много неприятно.
***
- Съжалявам за прозореца - рече маймуната. - Нямаше време обаче да търся входа. - Какво е станало с теб? - попитах. Так изрече само една дума, но от тази дума кръвта се смрази във вените ми и косъмчетата по врата ми настръхнаха. - Гаруда - гласеше отговорът. - Гаруда - повторих като ехо. - Птицата на Брама. Так кимна. Останах безмълвно дълго, дълго време. Първо Ралтарики с вестта за унищожаването на Кладенеца, сега това... Имаше само едно логично обяснение и то определено не ми харесваше. Тримурти ни бяха надушили. Нямаше какво друго да е. - Къде те нападна - попитах след малко. Маймуната се покачи на масата, оцапвайки чистата престилка с кал и кръв. Обаче раните му започваха да зарастват и това се виждаше. Так не е обикновена маймуна. Никой от нас не е обикновен. - На гара Пен - отговори. - Започнах да бягам и... - той сви рамене. - Не знаех къде другаде да отида. Пък и щом наближих къщата ти, птицата се отказа. Не знам защо. Просто се обърна и отлетя нанякъде. - Брама с нея ли беше? Поклащане на глава. - Значи е летяла сама... - рекох. Това никак не ми беше по вкуса. Две нещастия за една нощ - лоша поличба, както казват старите хора. Много лоша поличба... - Извинете - чух някакъв тънък и нежен глас зад гърба си. Обърнах се бавно. Момичето, Коралайн, стоеше на прага и се подпираше на рамката на вратата. Изглеждаше замаяна. Пристъпих към нея и я подхванах. - Не ставай - казах. - Трябва да лежиш. Поведох я по коридора към спалнята. - Къде съм? - попита тя. - Отвлечена ли съм? - Не, в безопасност си - успокоих я. - Никой няма да те нарани. Стигнахме до спалнята и аз спрях, вкаменен. Както ви казах преди малко, бях оставил вратата на помещението отворена, когато чух чупещото се стъкло. Тя продължаваше да е отворена и аз виждах прекрасно леглото. А на него продължаваше да спи Коралайн. - Какво, по... - започнах, ала в същия миг отпуснатото тяло на прикрепяната от мен двойничка на момичето изведнъж се стегна и с нечовешка сила ме блъсна към стената и ме прикова там. Голямата картина на Ван Гог се поклати, но не падна. Изведнъж се озовах притиснат до стената, а двойничката стисна врата ми с двете си нежни момичешки ръце... които започнаха да се трансформират пред очите ми. Всъщност тя цялата започна да се променя и да се превръща в нещо много по-различно от невинната девойка, която беше копирало. Щом видях истинското лице на онова, което се опитваше да ме удуши, разбрах, че всичките ми опасения се сбъдват с поразителна лекота. - Предполагам, че се радваш да ме видиш, Рама - просъска мазният глас на Мара - Господарят на илюзиите.
С нетърпение очаквам да видя как ще развиеш историята. Засега се справящ доста добре. На места обаче ми се струва, че няма да е лошо да изчистиш текста. Например: "С безпогрешния си нюх веднага разбрах, че съвсем скоро приятелят ми се е разминал на косъм отсмъртта." - дори и най-недосетливото същество във Вселената да си, пак би се сетил, че някой е бил на косъм от смъртта, ако е целият покрит с кръв. Какво остава ако си бог на Смъртта .
Продължавай с добрата работа, нямам търпение за следващата част.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.