Франки

                                                             От

                                                   Георги Иванов

Здравейте, казвам се Франческо Минс. На улицата ме познават като Франки "Хлебарката". Викат ми така, защото като бях малък по-големите момчета ме караха да ям хлебарки, а ако отказвах вендага ме принуждаваха със сила. Правеха го просто ей така за да се наложат над по-слабите.

В момента се намирам в затворническа килия №35. След 10 дни е моята екзекуцуя и реших да разкажа моя живот в няколко реда. Ще го направя, за да дам урок на по-младите който тръгват по пътя на оръжието. Да им покажа, че това е грешният начин на постигане за успех.

Роден съм в Бруклин,по голямата част от детството ми мина там.Спомням си много добре годините в училише,когато бях малтретиран и бит от съучениците си.Непрекъснато ми се подиграваха,каквото и да кажа,каквото и да направя независимо добро или лошо винаги ме сочеха е пръст и ми се смееха,когато искаха да набият някого веднага се споменаваше моето име и всички бяха съгласни.Аз бях аутсаидера на класа,когато станеше нещо винаги обвиняваха мен.Имаше един случаи,в трети или четвърти клас,не си спомням много добре,всеки трябваше да донесем по една коледна играчка от вкъщи за да украсим коледната елха.Милдред,както винаги за да се подмаже,беше взела две.Момчетата се наговориха да обвинят мен за играчката която Бен трябваше да шчупи.Аз отричах,но те всички бяха срещу мен,дори и учителите.След училище момчетата ме причакаха и ме спукаха от бой.Всички момичетата бяха отстрани гледаха и се смееха,и Милдред беше там и тя се смееше.Спомням си много добре всеки един побои след училище,дори и да бягах те пак ме хващаха и ме биеха,тогава дори повече защото съм  ги накарал да тичат.

Спомням си първата двоика в първи клас,пъвият шамар от учителката,защото не пишех.Винаги е било така,винаги съм получавал двоики и шамари.Никога никои не се е отнасял добре с мен,дори и родителите ми.

Бащами Джо Минс работеше в старата фабрика за обувки,получаваше малко пари.Когато се прибереше от работа се напиваше като свиня,с долнопробно уиски,и поле ме пребиваше от бой,просто еи така за спорта.Две ребра за рождения ми ден,пукната ръка за коледа,шчупен крак за 4ти юли.

Мама ни напуснала още като бях едва две годишен,пиян шофьор я блъсна докато пресичаше улицата,лепнаха му пет години.Баща ми ме гледаше само заради издръжката която получаваше от социялните. Винаги когато я вземеше канеше приятелчетата си и се напиваха като свине.

Когато бях на петнадесет напуснах домът на баща ми. Просто не можех да издържам, дъжеше се с мен като с парцал.Намерих си работа в един склад като разтоварач,работех като вол по 14часа на ден,плащаха ми по 2$ на час,с тези пари едвам сврзвах двата края.

После се преместих в Манхатън,там си намерих работа в един бар.Първоначално миех чаши,чистех повръщаното от пода и изхвърлях пияниците,който не искаха да си тръгнат.После собственика на бара,ме повиши.Направи ме барман,повишението не беше много с 2$,вече получавах 6$ на час но пак по добре от това да чистя повръщаното.

Живеех в една скапана стая на тавана на една жилищна сграда, в която беше пълно с утрепки. Алкохолици,наркомани,имаше и една проститутка на третия етаж,ползвал съм няколко пъти услугите и.

Сградата беще в такова състояние че в седмицата един път пускаха топлата вода.Направо "рай”.

Когато бях на 17 се запознах е Стиф,Алфредо и Вито.Веднага си допаднахме,те бяха като мен,отхвърлени от обществото,аутсаидери.Имахме еднаква съдба.Всеки петък излизахме по баровете да се напием,почти винаги след това ставаше бой,Стиф и Алфредо го предизвикваха,Вито само седеше и наблюдаваше,включваше се само тогава когато стане напечено,той винаги искаше да оправи нещата по цивилизования начин без бой(в повечето случеи не успяваше),затова му викахме дон Вито..

Започна да ни се носи славата и една местна банда,Черните 13,започна да разпитва за нас.Свързаха се с нас чрез Вито,търсили нови членове и чули за нас четиримата.Всички бяхме съгласни без изключение.

Един от главатарите на бандата,Хосе Призрака каза че трябвало да тества наща лоялност за да ни приемат в бандата.Трябваше да натупаме един собственик на ресторант,всеки месец се бавел с плащането,и трябвало да го предупредим.

Една вечер го причакахме когато затваряше,завлякохмего в задната уличка и го пребихме от бой.Още на другия ден бяхме приети за членове,Призрака каза,че сме се справили повече то перфектно,ресторантьора бил много изплашен когато отишъл да му плати.Оше същата вечер се натряскахме с момчетата от бандата,пихме уиски,ходихме по курви.

След известно време в бандата,започнахме да изпълняваме и други поръчки.На деветнадесет извърших първото си убийство,беше не едно момче от чужда банда.Той беше с две години по малък от мен.Застрелях го от упор,изобщо не се поколебах,опрях пистолет в тилът му и дръпнах спусъка.След като мозъка му се разпиля на всички страни усетих,че времето спря,после ми се губят моменти.Спомням си,че Вито ме набута в колата,после склада,поляхаме със студена вода.След това трябваше да се покрия за два месеца докато всичко отшуми.Винаги съм смятал,че като дръпна спусъка за първи път след това ще ми тежи на съвеста. Първите два-три дена след случката ми беше кофти,но после всичко си беше по старуму.

Така беше - поръчките в бандата,алкохола,наркотиците,баровете,побоищата,стриптиза,курвите.Пропадах все по-надълбоко и по-надълбоко в лайната. Тогава не го осъзнавъх,но сега опрял гръб в студената стена на затворническата килия го осъзнавам.Когато започнах да взимам кока си мислех,че ме прави непобедим,но не е било така,убивал ме е много бавно.Мислех че се издигам но не беше така.

            Най-щасливия момент беше когато Морис Банана ни взе под крилото си.Морис беше един от големите.Той ни взе поради факта,че бяхме на по двадесет и пет и вече бяхме затрили около педесет човека.Тогава си мислeх,че съм голямата работа,а сега,сега съм никои.Просто един номер... 695-тия никой. Правехме пари и това ни харесваше.Когато приеха Вито във Фамилята всички умряхме от кеф,пихме една седмица,и до Вегас ходихме.

Но Вито се оказа едно дребно лайно,заради него очистиха Стиф и Алфредо,разбрах го много късно чак на съдебния процес,беше ги предал за да отърве кожата,както предаде и мен.А когато идваше на свиждане в пандиза,винаги казваше,че ще впрегне всичките си връзки за да ме измъкне.Преди седмица прочетох във весника,че са го застреляли в собственият му дом пред очите на жена му.След като влязах в затвора за него останаха всичките ми авоари,всичко което съм спечелил от престъпна дейност.А за мен... За мен само хладаната килия.Жена ми се разведе с мен след като разбра че съм застрелял брат й.Винсент беше лаино непрекъснато си вреше носа там където не му е работата,твърде много приказваше и затова трябваше да замълчи.Децата ми не искат да ме виждат повече за тях аз вече не съм „Татко” както ме наричаха преди.За тях вече съм един четиресет и пет годишен престъпник.Останах сам,винаги ме е било страх от самотата,а сега най- големият ми страх се сбъдна.А сега седя сам опрял гръб в стената,пиша тези редове,който не знам дали изобщо някои ще прочете и се чудя кога ще бъда свободен.

Остават ми още 10дена,още 10дена и съм свободен.