Вратата на старият гардероб изскърца както обикновено.Но днес не беше обикновен
ден, днес беше Коледа.Дори улиците на малкото градче бяха по-оживени от
обикновено.От всякъде лъхаше онова приятно усещане, което все по-рядко
забелязваме в днешно време-щастие.Момчето избра от горният рафт най-новите си
дрехи, облече ги, опита се да прикрие скъсаните места и закърпените парчета, но
напразно Когато слезе в общата стая почти всички се бяха събрали, една възрастна
жена го смъмри нещо, но той така и не я чу.Беше запленен от елхата.Всъщност
малката елхичка не беше нищо особено, но през очите на това 10 годишно момче тя
беше най-прелестното дръвче на света.Изгорелите на места лампички му се виждаха
като наниз от звезди, събрани от Млечният път специално за него.Избелелите с
времето играчки бяха като планети разхвърляни хаотично из оределите
клони.Няколко мига момчето съзерцава как гирляндите отразяват светлината на
счупената лампа.Но това, което прикова вниманието му и го грабна шеметно беше
звездата на върха на елхата.Въпреки че беше килната на една страна и съвсем не
беше нова, момчето не можа да отдели поглед от нея.Имаше чувството, че му се
усмихва майчински.Малкият Ангел никога не беше имал нито майка, нито елха.Не
беше усещал нежността на истинска прегръдка, не беше хвален и мъмрен, не беше
получавал истински подарък за рожденият си ден, не беше писал писмо на Дядо
Коледа, не знаеше приказката за Снежанка. Никой не му беше отделял достатъчно
внимание.Той беше едно от многото сирачета.Майка му беше починала при раждането
му.Беше издъхнала още в болницата, но преди това му беше дала
най-скъпото-живот.Не беше успяла да го зърне, дори и за миг.Баща му не можел да
се грижи за него и го дал на дома за сираци в града.Отначало идвал да го вижда
всяка седмица, после веднъж-два пъти месечно докато съвсем престанал.Хората
казват, че заминал за чужбина и не се върнал.И така малкият Ангел се оказал
съвсем сам на света, местели го от град на град, от дом на дом.Но той така и не
могъл да си намери семейство.Някой, който поне малко да запълни празнотата,
който била зейнала като бездънна яма в сърцето му.Вече беше престанал да се
надява, повечето двойки осиновяваха бебета или съвсем малки деца.Всеки път,
когато някой идваше в дома в черните очи на Ангел проблясваха пламъчета.Той се
опитваше да покаже най-доброто от себе си, опитваше се да ги впечатли, казваше
стихотворение, пееше песен, но нищо.Всеки път хората му се усмихваха мило, но
само толкова, никой не се решаваше да го осинови.Всеки път надеждата за истинско
семейство бързо изчезваше в нищото и Ангел все повече се затваряше в себе си. Но
днес щеше да бъде различно!Както беше впил красивите си очи във върха на елхата,
някой се доближи до него и го хвана нежно за рамото.Той се обърна, видя една от
онези мили усмивки, от които вече се плашеше. -Как се казваш? -Ангел. -Имаш
много хубаво име, знаеш ли, майка ти сигурно много те е обичала за да е нарече
така. -Аз не я помня, починала е, когато ме е родила-каза момчето като не
откъсваше очи от обувките си. -Искаш ли да си имаш майка? -Ами, аз не знам какво
е да си имаш майка, хубаво ли е? -Да!Това е най-близкият ти човек в целият
свят.На майката може да се казва всичко, без да се притесняваш.Ще идва при теб,
когато сънуваш кошмари.Ще ти помага да станеш, когато си паднал.Ще си играе с
теб, ще ти чете приказки.Никога няма да те остави сам.Тя ще те обича винаги.
-Тогава искам да си имам майка! -Аз пък искам да си имам дете, искаш ли да си ми
син? -И ти ще ме обичаш винаги?-недоверчиво попита момчето -Естествено, ти ще
бъдеш най-важното нещо в живота ми. * * * Днес беше Коледа!Колко различни бяха
нещата от преди една година.Малкият Ангел беше прекарал най-прекрасната година в
живота си.Имаше си майка и татко.Имаше си стая само за него, не се налагаше да
носи стари и изпокъсани дрехи.Ядеше топла храна, ходеше в добро
училище.Постепенно беше започнал да допуска хората до себе си и имаше няколко
приятеля.Имаше си дори и куче.Всичко беше толкова хубаво.Съвсем сам, с малко
помощ от майка си, украси елхата закачи гирляндите, изкусно прикрепи играчките
за зелените клони на дръвчето.Внимателно постави лампичките, така че да се вижда
как всяка от тях проблясва в различен цвят.Естествено на върха на елхата
трябваше да постави една прелестна звезда.Извади я от кутията, не можеше да й се
нагледа.Беше по-голяма от дланта му, по нея имаше златисти прашинки, които
полепнаха по малките му пръстчета. Повдигна се на пръсти и я постави на върха на
дръвчето, този път не беше килната, беше наистина прекрасно.Дълго и се любува,
но като всяко малко момче му се прииска да поиграе на вън в снега.Избута баща си
от дивана и двамата заедно излязоха навън въоръжени с една стара тенджера и
морков. излязоха смеейки се, замеряха се със сняг и се гонеха по тротоара... * *
* Всичко стана толкова бързо, изведнъж се чуха спирачките автомобила по
заледената улица...после писък....после сирена... Всички бяха съпричастни към
семейството.Телевизията го отрази.Вестниците писаха за „Трагедията на сирачето”,
но никой така и не разбра, че на връх Коледа един ангел е отлетял от земята.Той
имаше всичко, което искаше, беше изпитал онова чувство, което все повече хора
нямат късмета да изживеят-щастие.И последното нещо, което се беше запечатало в
съзнанието му беше онази приказна коледна звезда...