Фургон от кифла
Остатъци от време - разплетени нишки, поглеждайки, виждаш куп стари сандали с протрити каишки. Добре опаковани в сини кутии, добре разпилени сто мръсни чинии. Пропуснати срещи, пропукани фуги, безсмислено свършени дребни услуги. Тефтер, указател, до тях телефон, нашийник за куче, табелка за дом.
Два болнични листа, кола с климатик, съдебна призовка, съсед с нервен тик. Забравяш, не помниш от вчера до днес, наивно купуваш следи от прогрес, безцелно се целиш и пиеш компот, целуваш го, псуваш го, после му викаш живот…
Някой каза “Да теглим чертата!”, Някой знае ли колко са тежки чертите? После Някой ли смята да плаща щетата или просто е свикнал да вярва в тъгата?
Бели дни занапред - дъжд от бонбони, ураган от светулки, планини макарони. Добре съхранени златни моменти, любов на камари и торби с комплименти. По Дунав се носи петно шоколад, в Силистра го чакат с лъжици и хляб. Кристален сервиз за седянка пред блока и баби на стачка против ниските такси за тока. Подобрени рекорди и спечелени квоти, стотина набързо спасени животи, усмихнати лелки на студентски купон, кола с климатик, но и с кожен салон. Керемиди от вафла, от кифла фургон, гълъб от захар и фонтани от ром.
Записваш си в дневник и мечтаеш за стрес, кичиш се с лаври и със слава, и с чест, рисуваш лалета и сглобяваш робот, целуваш го, псуваш го, после му викаш живот…
Някой каза “Да теглим чертата!”. Някой знае ли колко са крехки чертите? После Някой ли смята да плаща щетата или просто му писна да вярва в тъгата?
Пред вратата на стар, но пък кифлен фургон, е приседнала лелка с тефтер, с телефон, припомня си песни от златни моменти и рови в торба за комплект комплименти. На метри от нея е паднал бонбон, а група светулки танцуват на клон, добре опаковани в сини кутии, пропукани фуги, мръсни чинии, по всичко личи, че е било купон, но лелката тръгва като в хубав шансон. На нея ù писва да спасява животи, да чупи рекорди, да се бори за квоти, но също престава да мисли за мръсното и ето профучава по околовръстното. На колелото, точно пред “Мираж”, от общината са направили за корабче гараж, завърта, паркира леко встрани, поръчва си сок - получава звезди, звъни на сестра си, става страшен компот, целува го, псува го, после му вика живот…
© Гергана Янчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Светлана, благодаря ти
, чак сега виждам какво си ми казала и имам чувството, че по-голям комплимент не съм получавала никога преди ! Още веднъж: Благодаря! -
"Бели дни занапред - дъжд от бонбони, ураган от светулки, планини макарони. Добре съхранени златни моменти, любов на камари и торби с комплименти. По Дунав се носи петно шоколад, в Силистра го чакат с лъжици и хляб. Кристален сервиз за седянка пред блока и баби на стачка против ниските такси за тока."
А пък ние си пием кафето пред блока в пластмасови чаши. Заради теб ще си измия прашасалия кристален сервиз и ще го сваля долу и без това не го използваме, стои за украса. А нашите баби едни...все им високи сметките и за водата и за тока. Те ще видят! Утре ще пият кафе в кристални чаши и ще им чета твоят "фургон", дано им дойде акъла. Ако ли не, ще ги пратя на Дунава да ядат шоколад за наказание! Гергана, ти си дъжд от бонбони!!! -
Удоволствие!!!
-
"Някой знае ли?"(Никой не знае)
колко тежки са тези черти?
Той кантара го счупи хазаина
щом наема му вчера не платих...
Суперско!Аплодисменти!Харесах много! -
Ако си отгоре тежиш надолу, ако си отдолу- тежи върху теб Сигурна съм, че няма "лек" вариант
-
"Някой знае ли колко са тежки чертите?" Зависи от коя страна си Поздрав харесваш ми.
-
Благодаря Ви момичетаа !! Благонрава , ако се захванем това може да продължи до безкрай ! Доре, ако мога да се обърна така, много благодаря за оценката !
-
Прочетох и някак си отворих усмивка, изкуствени зъби - порцеланова мивка, редиш ги добре, с прихващаща хрумка, а пък аз покрай кифлата точа си слюнка...
УСМИВКА! -
майстор готвач си, Гергане
-
Ехаааааа... !!! Ама си удоволствиееееее!!! Поздрав!
-
Така смятам и аз, не твърдя нищо по-различно, образите на дребното, за които говоря са само макети на всичко голямо...
-
Ако в тефтера на живота, записваме само дребното, то няма да видим красивите мигове...
-
Благодаряя !
-
Страшна си,Много те бива!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
