Гаражът
Опушеното квартално кръчме всъщност беше гараж. От ония, които изникваха на дълги редици в междублоковите пространства на панелките. Тези гаражи почти никога не се използваха по предназначение. Още от построяването си се превръщаха в работилници и складове за натурии. С растящата цена на тока, в условията на криза, все повече ги употребяваха за складиране на дърва и въглища. Обединяваше ги едно - бяха неприкосновено мъжко пространство.
Преди да сложат табелата „ На чашка при Митьо” , беше просто при Митьо. В началото му помагаха по комшийски за рафтовете, които опасваха трите стени отгоре до долу. После, когато Митьо започна да тамъни и разграфява отделенията за инструмента, просто кибичеха на лаф и цъкаха на мерака и търпението му. Нямаше винтче или бурмичка, което да си няма отредено място. Когато чудото, наречено „ Гаража на Митьо”, беше изпипано до последната подробност и колата вече се мъдреше в средата, пак там се събираха, но отпред. Първите дъждове на есента им развалиха кефа, но бързо намериха решение. Тесничко, ама като наобиколят колата и всеки с биричката в ръка... Новата ракия беше сварена, виното налято и... всеки започна да носи при Митьо - за дегустация, така да се каже. Предният капак на колата беше застлан с плакат на Камелия - излегната гола на кожа от зебра. Много го пазеха. Мезето го слагаха по края, да не я окапят, пък и да си плакнат очите, докато пийват. С литър и половина твърдо и за има-няма два часа оправяха държавата. Започнат с Първанката, после разбор на политиката на Б’ат Бойко и винаги завършваха със задължителен анализ на акциите на Цветанов. Е, подпалваха се яко, когато надвишат литража, но теснотията не позволяваше ексцесии.
Съвсем отесня гаражът през зимата, но сърцето на Митьо беше широко. Една вечер Пеньо Пърцуцата влетя с гръм и трясък, помъкнал уредбата си:
- Включвай го - беше ядосан.
- Чакай, бе човек, кажи к’во стана?
- Аз на тях мамичката им... Митьо, брат, смятай го подарък за кръчмето.
- Ама...
- Няма ама! Пешлемето надуло децибелите с ония идиоти, пък мойта „аман, остави детето”... Остави ли? Ай сиктир от тука, няма да ставам кепазе със стоката си... Кой съм аз? Филанкишията...
- Успокой се, брат, удари едно да ти олекне - Митьо му подаде чаша.
- Намерих „ Вероника”! – извика ухилен Бурето и в същия миг гръмна Софи с „Буря”.
Очите светнаха, чашите се вдигнаха с ентусиазъм, прогърмя дружно „наздраве” и пиха до дъно. Червивото вдигна ръце и защрака с пръсти. „Шампанско и сълзи” на Ивана ги взриви.
- Ей, Митак, голяма работа е гаражчето, ама мънинко по-широчко да беше...
Митьо въздъхна, огледа с доволство помещението, поглади мустак, удари на екс и отсече:
- Излизайте!
Спогледаха се. „Остани” на Софито увисна самотно.
- Вдигай мезето и чашите! И леко с Камелия, че малко залепнала към чистачката!
Отвори със замах вратата на колата и влезе. Опелчето се задави малко, но изхриптя и запали.
Навън прехвърчаше сняг. Студът нахлу през зяпналата врата, но не смееха да притворят, от уважение към жертвата на Митьо. Мълчаливо наблюдаваха маневрите му. Опита да паркира на празното място, на косъм се размина да одраска джипа на Киро Германеца. Включи задната, форсира, завъртя гуми и я качи на поляната отстрани на блока.
- Ми маса? – бодро влезе Митьо. - Ей, то по-голямо било от хола в къщи бе...
- Митак, да знайш, голяма работа си! – изчетка го Кольо.
- Колко ми остава, бе момчета, чукнах 65. Докога ще робувам на туй-онуй. В къщи с мойта... То бива, бива, ама такова чудо няма - „ Да не седнеш на гарнитурата с мръсните дрехи! Да не накапеш покривката! Не ми опушвай вкъщи с пустите си цигари! Може да е гараж, ама като се съберем - душата ми се отпуска. Пък и откак Кольо го кръсти „кръчмето”, една топлина ми се разлива отвътре. Верно, бая се одрусах за опелчето, ама ще го вадя само като се съберем повечко.
- В коридора пред мазите отдавна гледам една врата... За маса става - обади се Бурето след уважителното мълчание, последвало лиричното отклонение на Митьо.
- Имам телени каси на терасата и без т’ва мойта от лятото мърмори да ги разкарам - обади се Пърцуцата.
- Айде, действайте! – разпореди се Митьо.
Бая бяха се омотали вече, пък и минаваше десет, ама смеят ли да противоречат - за тях го правеше човекът. От тази заветна вечер опелът повече не видя сушина. Гаражът се превърна в последна спирка след края на работния ден. Тайфата се увеличи, имаше и приходящи, които се мяркаха от време на време. На тях титулярите, или както се наричаха - учредителите, гледаха с насмешка и вечно ги бъзикаха, че са под чехъл, щом не могат да се опънат на една жена.
Зимата вилнееше. Двете консервни кутии бяха пълни с фасове - яко бяха закадили, ама не им беше по-топло. 50-градусовият еликсир на Червивото не вървеше и дискът с последните хитове на Пайнер-а не помагаше. Мълчаха. Пърцуцата се надигна.
- Къде бе, Пена? Няма осем още...
- Озъбих се бе, брат, не се трай.
- Едно кюмбе да имаше - поклати глава Кольо.
- Бе то ако имаше - въздъхна издълбоко Митьо, - мойта очите ми нямаше да види.
- Ще има! – изправи се Червивото и събра вежди решително. – От мен кюмбето, от вас горивото.
- Ей т’ва е приказка, а наздраве!
Бурето пусна Ивана - с нея поливаха специалните случаи. Червивото пак стана, вдигна чашата и се наежи патриотично:
- Бе аз едно кюмбе като не уредя за аверите... Т'ва име да не са ми го лепнали, щ’от съм голтак, а?
След два дни от пробитата дупка в задната стена на гаража стърчеше дълъг кюнец и весело пушеше. Е, наложи се да разколачат единия рафт, но без жертви не може.
Още преди да пукне пролетта над гаража цъфна и шперплатова табела със зелен надпис „ На чашка при Митьо”. Бяха решили по-нататък да я сменят с по-стабилна и красива, щото Пърцуцата малко сгъчи последните букви, докато я пишеше, но отдалече не личеше. Много идеи имаха за гаражчето. И колкото по го оборудваха, толкова повече съскаха змиите у тях, но - такъв е животът. Даже бяха решили един нар да сковат, ако се наложи за екстремни ситуации, че Пърцуцата една вечер преспа на телените каси - жена му обърнала ключа и... Пък с дъските от рафтовете смятаха бар-плот... Ама по- нататък.
© Силвия Райчева Сеймира Дони Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Привет!
-
хареса ми :D
-
Благодаря Ви!
-
Ами, и мъжете имат потребност от внимание!
Всяка алегория тук е в припознаване на живота, който ако не беше толкова тъжен, звучи доста бодро. И на мен ми се струва, че и в гротеската на нашата действителност има весели моменти.
Хубаво послание към жените които могат да го приемат като депозит за отчуждението в нашето общество.
Весело,но с вкус на горчиво!
Чудесен разказ!
Моите почитания, Силвия! -
Благодаря ти, Момчил!
-
Привет Силве ! Докато очите ми " бягяха" през твоя "Гараж " , между ушите ми се " вклини" и Чудомировото : " Най-празният от нашите дни е оня , в който не сме се смели нито веднъж !" Е- аз за 15-на минути се съдрах от смях - започнах с лека усмивка , но накрая се друсах на стола пред "комп-а" ! Поздравления !
-
Здравей, Незнайна и благодаря за визитата!
-
Драго ми е, че сте поспрели тук!
Севделин
Светле
Поздрав! -
Силве, много хубаво разказваш! Благодаря ти!
-
КЕТИ, благодаря ти за милите думи!
Поздрав и от мен! -
Хубав разказ! Прочетох и други твои неща, впечатли ме приятният четивен стил, с който твориш, поздравче от мен!
-
АНТОАН, благодаря ! Това, за което говориш е свободата на личното пространство. Не зная защо жените са такива, а защо само жените? Достатъчно е, едно занимание да придобие постоянност и става трън и в окото на мъжа (започват съмнения някакви да глождят- нали ) В този смисъл нещата са много по- дълбоки, но на повърхността водещо е чувството за притежание. От там идва всичко
Светъл поздрав!
пп И аз не знам къде е ударението на клавиатурата -
БОБИ, благодаря ти!
ЕЛЕНА, благодаря ти!
ИЛКО, благодаря и на теб!
Поздрави -
И аз те чета.Разказвач си.Благодаря ти за подкрепата!
-
Стефка, Мони, Цветелина, Данче, Борис, Сеси БЛАГОДАРЯ ВИ!
Прегръдка и усмихната вечер... -
Беше ми много забавно! Поздрав и усмивки от мен!
-
Пренесох се, Силвия... направо чувам винарките! Наздраве!
-
Пишеш страхотно! Поздрави!
-
Здрасти
-
Позрдавления , невероятно истински и със смисъл разказ.ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА!!!
-
Точно тези българи по гаражите и с чашка в ръка,са с невероятна богата душевност и чувство за хумор! Сложете им и бар-плота...и напишете втора част.Малко ваши неща успях да прочета, много ми харесаха, обещавам да прочета всичко. Поздрави!
-
РОСИЦА, благодаря!
ВИЛДАН, благодаря!
ИДЕМИ, багодаря! Много по-трудно е да разсмееш някого отколкото да го разплачеш. Но и аз се забавлявах- писах и се смях, писах и се смях. Абе- кеф (намиг.)! Със сигурност ще е поредица.
АНТОНИО, благодаря.Е как ще се вкисна? Това е привилегия... ! Пък кой знае, може и да съм била... (усмивка)
Поздрави
-
Страхотно се забавлявах!
чудесно водена история, запазен стил... абе - кеф цена няма!
и такова...: като обещание за поредица къси разкази в тоя дух ми е.
(нямам предвид да са все с тия герои, а с тази фабула - много, много ми хареса!! ) -
И аз се посмях от сърце! Усмихнат ден, Силвия!
-
Приеми и моите усмивка и поздрави!
-
АННА, благодаря!
ВИКТОР, благодаря! Ехааа, чак там... това е супер!
ПЕТЯ, благодаря!
Светъл ден! -
-
Брей какво кюмбе са спретнали. Направо решение на енергийната криза. В България запалено пък в Америка се топлим Поздрави!
-
Чудесно представени персонажи. Браво!
-
ВАЛЕНТИНА, благодаря! Ами да и после кой делял работата на мъжка и женска... няма интеграция и това е, изолират ни...
АНГЕЛ, благодаря! Ей това ви харесвам- солидарност...
БЕЗЖИЧЕН, благодаря! Да, подмяната на ценностите е тотална, но пък това идеално устройва управляващите. Такъв електорат се управлява по- лесно. Ракия, малко хляб със салам и здраво чалга. А относно плеадата от звезди и хитовете им... и аз не съм много наясно, но- да живее нета!
Слънчев ден на всички!
-
Интересно е написано. Тъй като не съм сведущ по въпроса за чалгаджийките, не им знам тъй наречените хитове, ама възприемам, че тук те са използвани като символ, за да се покаже ужасяващата липса на по-широк кръгозор и доволството от блатото, в което все повече затъваме! Всъщност може би това е най-големият ни проблем, който обаче не се дискутира изобщо - не можем да напредваме, ако общият (сумарният) интелектуален потенциал на нацията все повече намалява и клони към екстремално минимални стойности. За съжаление и Иван Богоров, и Елин Пелин, и много други наши известни сериозни деятели и творци са обръщали внимание на посочения ефект, а той продължава да съществува, и като че ли все повече се възражда... Такива мисли предизвика в мен този иначе прекрасно написан разказ...
-
Хубав разказ, Силвия!
И аз наминах през гаражчето, така де - от мъжка солидарност...
Поздрави! -
.. мъжка му работа... като погледнеш - вкъщи няма да пипнат, ама щом е за мурафет ... поздрави, усмихна ме
-
ВЕСИ, благодаря ти!
МИТКО, благодаря! Споко, работата с данъчните е опечена- има пенсиониран данъчен (от тези, под чехъла), но върши работа...
СВЕТЛАНА, благодаря ти! Няма страшно мила! И Москвето като Опелчето ще изкара зимата. Щото те и мазите са им неприкосновена територия... сега като започне едно преточване на зелето към октомври... Пък за снимката няма лошо- обичаш го значи. Не ми трябва снимка на мене, още като звънне на вратата след работа, взимам торбите с покупките и му подавам ключовете за мазата...
Усмивки... -
Силвия, браво на теб...сега моя като го прочете, отиде ни Москвето на части у мазето и очите му няма да видя цяла зима. Добре, че има снимка в цял ръст да не го забравя как изглежда !!!
-
zelena: Не издавай къде са си го спретнали туй хорицата - ще ги налетят я данъчни /кат за заведение/, я злокачествени кибици /кат мене/ да им развалят рахата
-
ВИКТОР, благодаря!
МАГДАЛЕНА, благодаря!
ПЕТИНКА, благодаря! Далече е бе мацко, около мен все снобари... Ама може, т'ва с дегизировката... Пееш ли? Ако, като чалгаджийки, не просто ще влезем, и почести ще има.
ЛЮБОМИР, благодаря!
ГРЕГ, благодаря! Обмислят го. Комшията се съгласи да избият стената към неговия...
ГЕНОВЕВА, благодаря!
СЕЛВЕР, благодаря!
Прегръдки
-
Това с казана за ракия е супер идея, ама не са се сетили...
Разсмя ме -
Ако сложат и един казан за ракия мисля, че няма да излизат от там. Направо ми се доходи на чашка при Митьо ей! Поздравления за хубавия разказ!
-
Поздрав ,разсмя ме...хубав разказ!!!
-
Изкефи ме!!!
Мацко, я кажи - ако това е около вас, що не идем дегизирани - да го огледаме, м?
Пък после, колко му е, да си спретнем и ние такова, ама по... женски!
Ще бъде голям майтап! -
радост за душата...
истинско, оживява като на филмова лента...
много ми хареса, Силвия...сърдечен поздрав. -
Признавам, че не очаквах тук такъв разказ...
Като човек, изкушен от белетристиката, тръгнал в "Откровения" с разказа "Пясъчният часовник", те поздравявам за прекрасната
индивидуализация, неповторимото присъствие на героите ти и добре подбрания сюжет. Темата за днешния "Малък Човек" в сивото ни и горестно
всекидневие - за съжаление! - не е много "благодарна", но ти си се справила чудесно.
Моите комплименти!
БЪДИ !!! -
МАРКО, благодаря!
ИВОН, благодаря!
ВОДОЛЕЯ, благодаря!
Усмихнат ден! -
Важното е на душата да е широко!
Поздрав! -
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
