ГЕЛМЕТА*
Случи се през май 1988г., в квартал Виница. Той е населен с гагаузи и от местните всеки познава всекиго. Тъй като кварталът е с много добре развита инфраструктура и е близо до комплекс „Дружба” (днес „Св.св. Константин и Елена”), там се заселват много хора. А старите гагаузи са много бамбашка хора – ни се водят, ни се карат.
На начална спирка съм и си чакам служебния автобус за „Златни пясъци”.
До мен две баби-гагаузки, чакат градския, натоварени с пълни кошници с цветя.
По едно време заби камбаната на църквата. На умряло. Бабите се споглеждат и едната пита:
- Кой умрял, ма? Някой от наш'те ли, или някой от гелметата?
Другата обясни надълго и нашироко кой е покойникът:
- А, варджията, ма! Ял снощи локум, задавил се и се задушил... От амеллик**, ма!
Първата баба зацъка с език и прокоментира:
- Ей, тез гелмета хич не мрат, ма!
Та така... с Гагаузландия.
Гелме* - преселник, заселник ...