Марионела Тафраджийска тръшна вратата след себе си и се запъти към гарата. Пусто не видело се, защо трябва да ползвам мотрисата, като може да се метна на Форда, стар, но запазен, и да стигна до Университета. Ама на, да угодя на родителите. Това си мислеше Марионела и тътрузеше телесата си към мотрисата, която щеше да я докара по-близо до родната Алма Матер, където освен диплом за висше образование, към нея трябваше да прикачи и свидетелство за брак. С някой по-така!
Можеше да пърпори с колата, за стотен път продължаваше да мрънка под нос, ама пусти родители! И тук е мястото да обясним тази ситуация, подкарала нашата мома към гарата в Перник, вместо да врътне ключа на семейното возило, макар и старо, но запазено. Марионела, кръстена на баба си Мария и на другата – Недялка, та получило се това благозвучно и помиряващо двете фамилии име, беше малко въздебеличка. Всъщност, зависи кой от къде я гледа. Ако би попаднала след манекенки, онези кльощавици щяха да изпопадат от ужас. Но ако, приме ...