Глава шестнайсета - Третият тунел
В тунела на Закриус, Джу и Кориус се чуваха тежките стъпки на полу-орка и постоянното му ръмжене. Кориус окончателно беше решил да млъква и да пее наум, тъй като всеки път като запееше, Джу го изглеждаше накриво. Закриус ходеше най-отпред с много по-голяма предпазливост от другите двама. Полу-орка за пореден път недоволстваше:
- К'во казвате? Нямате храна? К'во ше ям, по дяволите. - Джу ръмжеше по-ядосано от обикновено. - Загубена работа, няма храна... Ся в няк'ви депресии ше зема да изпадна зар'ди вас двамата!
- Джу, стига, ти си виновен, че си изяде всичката храна още на първия ден. Ако мълчиш десет минути, ще измагьосам един печен глиган. - Закриус се усмихна на Джу. - Но нито звук, разбра ли?
Джу кимна в сългасие и през ума му започнаха да минават всякакви идеи как дя изяде глигана. Заркиус изгледа барда и го попита:
- Кориус, можеш ли да се биеш изобщо? Магии, оръжия, нещо можеш ли да изпозлваш, че да можеш да се биеш?
- Не. Магии и оръжия не мога ...