14.01.2008 г., 11:06 ч.

Глава девета - Приготовления 

  Проза » Фантастика и фентъзи
1362 0 0
7 мин за четене
 

                                     Глава девета - Приготовления

 

- Тази книга! С нея некроманта следи движенията ми. Скоро след като намерих книгата, ме нападна един от слугите му. Но Аксаза нямаше никаква представа, че я послушваме, докато не я хванахме. Сънят ми също беше предизвикан от книгата, мисля. Сигурно Аксаза или господарят й са найправили някаква магия върху книгата. Обаче въздействието й е прекъснало между съня и преследването. Защо обаче и какво заклинание е направено на книгата? - Ан размишляваше на глас и държеше в ръцете си дебелата черна книга с белия надпис Necros Tendemorium, а останалите съсредоточено го слушаха.

- Ан, няма абсолютно никакъв смисъл сега да се мъчим да отркием какво е правено върху книгата, обаче паладините от Стром може би ще ни дадат тези отговори. Те отлично разпознават некромантските заклинания и ги премахват. И мен са ме учили на това, но тук няма как да да проверя книгата. Най-вероятно да намеря само заклинания от създателите й, нищо чудно Каракорум да е прикрил своето. А може би то вече е неактивно - размишляваше на глас Еланор.

- Което значи, че книгата е относително безвредна и че имаме поне едно преимущество пред Каракорум - вече не знае къде сме. Освен това може да научим малко некромантски магии, а Аксаза и господарят й едва ли ще очакват това. Е, аз нямам много магическа мощ, но, Кийла, Еланор, вие сте много вещи с магиите. Ето, Кийла, разгледай я да видиш дали има някоя интересна магия.

Кийла разглеждаше книгата с голямо любопитство - това беше една от древните книги на магията. Магьосницата се спря на една страница и гледаше инструкциите за една магия с широко отворени очи.

- Вампирска магия - прошепна тя.- Вампирска магия! Ще мога да превръщам повечето течности в кръв! Това наистина много ще улесни храненето ми. Трябва ми да пия кръв два-три пъти в седмицата, за да си поддържам силите. Имам запаси от чиста човешка кръв, имам и една отвара, която е много полезна. Като капна капка кръв в отварата и я изпия, ми намалява жаждата. Дано има и други полезни за вампири магии тук. Все пак голяма част от вампирите магове са некроманти. - Кийла започна да разлиства енергично страниците и да търси други магии, които можеха да й бъдат полезни.

- Аз винаги съм била учена да се боря с некромантиката, ще е много интересно да правя некромантски заклинания. Знам, абсолютно против паладините е, но това не го ли прави още по-добро? А пък и е глупаво да се уча само на светли, лекуващи и създаващи магии, а да презирам магиите за мъчения, контрол над мъртвите и разрушение. Пак повтарям, ще ми е адски интересно - усмихна се весело елфката.

Кел се обърна към нея и с усмивка каза:

- Еланор, това беше най-великото нещо, което някога си казвала. И жалко, че почти нищо не разбирам от магии. Само от мойте си - добави Кел и се разсмя.

- Ама ти зак'во си решила да се учиш при паладините, кат' не следваш обичаите им и не вярваш в тяхните вярвания? Нещо не го схващам туй.

- Хах, Джу, много добър върпос. Амии, то и аз не знам защо се реших да уча при тях, познавах всякакви хора, ефли, полу-орки, джуджета, гномове, тролове, ама не и паладини. Просто се чудих какво е да бъдеш паладин. Харесаха ми паладинските умения, обаче мислех съвсем различно от всички останали в академията. Те всичките най-съсредоточено се кланяха пред някакви безсмислени за мен паладински идоли и извършваха някакви глупави и ненужни, чисто символични обичаи. Аз не правих тези обичаи, паладинските вярвания ми бяха абсолютно безразлични и ненужни. Исках просто да науча уменията им, а за да да постигна това, според мен, не е нужно да следвам паладински начин на живот. Това е прекалено наивно. Въпреки това, бях една от най-успешните ученици и мен ме пращаха на най-опасните мисии. И все пак при паладините ми стана скучно и реших да се махна оттам.      Това е, общо взето, цялата история.

- Значи случайно си станала паладинка? - Джу се разсмя.

- Еланор, харесваш ми все повече с всяка минута - Кел седна до нея и я прегърна.

Петимата бяха в една голяма всекидневна в къщата на Кийла. Всеки беше седнал на едно голямо кресло ( на Джу му се струваше тясно ). Полу-оркът седеше в креслото си и оглеждаше странната стая. Кел и Еланор седяха заедно и прегърнати. Кийла четеше указанията за различни магии в некромантската книга и изпробваше някои от тях.. Около нея се завъртя вихрушка от кости, която би помела всичко около себе си, ако магьосницата не я беше превърнала моментално в чиста енергия. Ан седеше до нея и двамата заедно разглеждаха книгата. Елфът разбираше перфектно магиите, но не искаше да ги прави - оправдаваше се, че няма контрол над магическите си сили. 

- Намерих я, намерих я! - Кийла умираше от щастие. - Намерих магия, която ме предпазва от слънцето. Принципно, това е просто аура от сянка, обвиваща ме изцяло. Опитвала съм подобни магии, които не се получваха, но тази е исмислена от вампири. Трябва да я пробвам. Чакайте... - Кийла се загледа по-съсредоточено в долния край на страницата. - отдолу пише, че магията многократно увеличава жаждата за кръв. Е, с магията за превръщане на течностите в кръв няма да имам проблеми. А това важи само за чистите вампири, които се нуждаят от много повече кръв от мен. Предлагам да тръгнем към Стром на изгрев слънце.

- След около половин час ще тръгваме значи. Най-добре обаче да пробваш тази магия преди да тръгнем. Сетих се как да изпробваме и двете вампирски магии.

Петимата станаха от креслата. Кийла измагьосваса стъкленици с вода, която превърна в кръв. След като напълни около десетина колби с кръв и създаде сенчестата аура около себе си, тя каза:

- Добре, готова съм.

Еланор измагьоса няколко сфери от чиста светлина и ги разположи около Кийла. Кълбата светлина осветяваха светеха силно като слънцето, но паладинската светлина не достигаше до Кийла. Самата сянка беше невидима. Сенчестата аура имаше своя собствена светлина кървавочервена светлина, която обвиваше магьосницата.

Еланор премахана светлинните кълба, но Кийла остана със сенчестата аура. Кел отвори устата си да я попита защо остава с аурата, но тя отговори преди да й бъде зададен какъвто и да е въпрос:

- Чуството е страхотно! Искам да си остана с аурата засега. Съвсем малко повече ми се пие кръв. Вече ще мога да се разхождам и през деня. Всичките ни неща са по торбите, вече сме напълно приготвени да тръгваме. Стром е на около седмица път от тук, май ви казах.

- Дано там да намерим начин да разкараме тоя гадняр Каракорум. Стром е голям и интересен град, с много различни същества, живеещи там, нищо че града е създаден от хора. Зад всеки ъгъл може да се навъртат негови съгледвачи.

- Кел, да знаеш, че некромантите много рядко използват хора. Предпочитат немъртвите. Но може и да се сблъскаме с наемни убийци. Каракорум явно е готов на всичко, за да вземе от кръвта ти, Ан. Трябва да се пазим дори от приятелски настроените хора. Всеки може да е слуга на некроманта.

- Дано поне разбера какво е направил Каракорум върху книгата или поне защо иска кръвта ми - отговора на Аксаза не ми хареса изобщо. Освен това искам да се видя с един стар мой приятел, който притежава страноприемница в търговския квартал на Стром. Да се надяваме, че паладините ще бъдат от някаква полза.

Петимата излязоха навън тръгнаха по широкия път на югозапад, обляни от първите лъчи на слънцето.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??