Роджър вече чакаше на пристанището в града. Слънцето все още залязваше и по улиците вървяха хора,прибиращи се най-вероятно от поредния си,тежък,работен ден. Господарят,който чакаше да се срещне с Госпожа Родрекинес,братовчедка му Амелия,изпуфтя и погледна нетърпеливо към старовремския си часовник-показваше седем без десет.След малко тя трябваше да пристигне тук. Най-накрая,точно в седем часа,Амелия се появи. Тя бе жена и по видът й можеше да се види,че бе елитна и богата. Носеше дълга рокля,около вратът си носеше скъп,кашмирен шал,на главата си носеше елегантна шапка,която подчертаваше външния й вид. На устните си бе сложила ярко,алено червило,правещо ги да изглеждат по-плътни и изкусителни. А миглите си бе подчертала с очна линия. Е,за Роджър,обаче,тя бе една непоносима,отвратителна,взискателна гледка,нищо повече,макар и да й беше братовчедка. 

   -Е,братовчеде,носиш ли ми това,което искам?-попита лукаво тя,подканвайки го да й даде,това което искаше.

  Роджър нищо не отвърна. Само скришом извади от ръкава на дългото си,черно палто,малка стъклена бутилка,пълна с някаква течност-това бе  силна,токсична отрова,на която единствено й бе нужно да бъде инжектирана,за да подейства на човек. Мадам Родрекинес се усмихна до уши и я взе веднага. След което,най-спокойно допълни:

  -Следващият път,ми носиш абсолютно всичко или запомни..- Тя бързо извади от пазвата си снимка на... Алис. Как бе възможно това? Откъде въобще я познаваше и какво най вече искаше тя от нея? За пръв път мастарът се почувства в безизходица,почувства се в капан,от който просто не можеше да излезе. Сякаш някой го бе хванал здраво за гърлото и не го пускаше,дори за една минута. Скоро,двамата се разделиха,но нито той,нито братовчедка му,не подозираха на какво единия е способен да причини на другия. Амелия бе отдавна сложила начало на клюките и интригите в града и ако братовчед й не носеше това,което тя искаше,тя бе готова да убива,дори и негови хора от имението. А той… Роджър смяташе да убие Амелия,или така познатата му Госпожа Родрекинес-неговата зла и алчна братовчедка,също мязала се на него. Той не можеше повече да рискува-нито богатствата,които бе взел насила,които не му принадлежаха,не можеше да рискува живота на обикновените хора,нито на тези,които живееха толкова дълго в имението,най-вече,не можеше да жертва Алис. И не можеше да понесе мисълта някой друг да я изтезава. В него се зародиха всякакви емоции-от една страна,той даде път на слабостта си-именно,страхът някой да не навреди на русокосата,синеока девойка с красиви букли и красива,нежна осанка,от друга страна,ако някой трябваше да наказва и изтезава,особено нея,това задължително трябваше да бъде той,не някой друг! Скоро обаче,когато се прибра,той забеляза,че нея я нямаше-Алис. И вдигна скандал. Всеки се преструваше,че не знае нищо за нейното изчезване,но,уви,някой се бе издал,разбира се,без да иска-Максимус. Очите му не смееха да погледнат в очите на Мастарът и гореща пот изби на лицето и по челото му. Господарят бе разбрал,че Алис бе избягала. Отиде на бегом до конюшнята си и подготви черния си,буен кон. Оседла го и се качи на него,след което и той,и коня,поеха стремглаво извън имението,галопирайки,в търсене на младата,избягала девойка.