Роджър вече чакаше на пристанището в града. Слънцето все още залязваше и по улиците вървяха хора,прибиращи се най-вероятно от поредния си,тежък,работен ден. Господарят,който чакаше да се срещне с Госпожа Родрекинес,братовчедка му Амелия,изпуфтя и погледна нетърпеливо към старовремския си часовник-показваше седем без десет.След малко тя трябваше да пристигне тук. Най-накрая,точно в седем часа,Амелия се появи. Тя бе жена и по видът й можеше да се види,че бе елитна и богата. Носеше дълга рокля,около вратът си носеше скъп,кашмирен шал,на главата си носеше елегантна шапка,която подчертаваше външния й вид. На устните си бе сложила ярко,алено червило,правещо ги да изглеждат по-плътни и изкусителни. А миглите си бе подчертала с очна линия. Е,за Роджър,обаче,тя бе една непоносима,отвратителна,взискателна гледка,нищо повече,макар и да й беше братовчедка.
-Е,братовчеде,носиш ли ми това,което искам?-попита лукаво тя,подканвайки го да й даде,това което искаше.
Роджър нищо не отвърна. Само скришом и ...