Глава Трета: На кръстопътя.
- Шефе, ако трябва да бъда искрен, имам чувството, че така ще си пропилеем живота! От няколко дни наблюдаваме този безлюден път, по който не минават дори и селски каруци! Безсмислено е да стоим в тези миризливи храсталаци по цял ден и то за какво - за нищо! Инак друго си е главния път - богаташки файтончета, крещящи от далече: "Ограби ме, ограби ме!"! - разсъждаваше на глас Александър.
- Отлично знаеш, че рядко поемам рискове, а на главния път е доста вероятно да ни заловят! Затова залагам на малко, но сигурно! А ти престани да ни опяваш и се съсредоточи! - отвърна строго главатарят.
Тe бяха прочута разбойническа група, която се състоеше от десетина души, чието основно занимание бе ограбването на коли и файтони. Самата мисъл за грабеж ги зареждаше с ентусиазъм и оптимистични мисли, може би защото намираха в нея своя талант или по-скоро своето призвание - нещо, което не всеки открива в живота си. Лошото на този занаят бе само, че количеството на печалбата или ...