Гица и Мица бяха съученички и седяха на един чин. Освен това похапваха от пикантния миш-маш на живота в една махала, на една улица, в две съседни къщи. Гица довлече бълхави козяци от селце, клекнало върху една чука в Балкана като проскубанo свраче. Нямаше го на картата на България. Баща ù се казваше Страти и минаваше за колоса на интелигенцията в махалата. Беше овладял науките на осмия клас в местната просветно-образователна бастилия с успех добър (3,50). Затова шупнал като втасала мая до върха на четинестата си кратуна от самочувствие, подаде документи и стана старшина в милиционерския участък на града. На вид беше тантурест, със червен като керемида врат, сланинести бузи и винаги облечен с мазна и накапана милиционерска куртка. Приближиш ли го, усещаш как се вмирисваш на джибри до мозъка на костите... А ако поднесеш запалена клечка кибрит към устата му, ще предизвикаш експлозия с непоправими последици...Винаги гъгнеше на някакъв странен диалект, от който нищо не се разбира.
Мица и тя ...