Треперех целия !
Току бях придърпал двата си гранични файла и вече усещах почукванията по логическата си решетка. Резонанса точно съответстваше на структурата, в която се бях окопал, след като се отскубнах на късмет от двете търсачки.
Въпреки това, те се суетяха отвън и нещо комуникираха с главният легитиматор. Само да не пуснат обратното броене, че в огледалният си вид губя много от кодовете с периферията си, и тогава съм по слаб.
Решиха че ме няма! Ще търсят друг. Все пак си е нещо. Отпуснах се.
Намирах се в някакъв древен организъм, може би софтуер на газо/пламъчна разкройна машина. Такава храна я отбягвам, дъхът на застояла плът, безличният вкус и хладният безвкусен стил на писане на програмиста винаги ме е карал да се въздържам от подобни.
Може би само във времена на тотален недоимък на храна съм поглъщал с гримаса подобни файлове трапосани сякаш от неандреталец.
Ще остана тук докато огладнея и тогава ще тръгна на лов за нещо по- свежо, но за сега тук съм на сигурно място. Ядено е ...