Мина цяла година от онзи гаден и мрачен 8-ми март, когато аз реших, че не мога повече с теб. Поглеждам назад и ми става малко тъжно. Осъзнавам всичко, което се е случило чак сега – от позицията на времето. В главата ми моментите минават като на кинолента, а аз съм просто зрител. Спомням си как се надявах да ми обърнеш внимание. Мечтаех за това години наред, още откакто се помня. Мечтаех за деня, в който ще ме погледнеш и ще си кажеш „Това момиче, което познавам толкова отдавна, е наистина красиво. Защо не направя крачка към нея.” И, както казваш ти, когато искаш нещо много силно, то се случва! Толкова странно започнахме да излизаме заедно и толкова бързо ти ми призна, че ме обичаш, че не помня колко е траяло цялото това щастие. В един момент аз започнах да те приемам не като момчето, което желаех толкова силно, а като човека, който ще бъде до мен винаги, независимо от това какво правя и казвам. А ти започна да се отдръпваш малко по малко, когато осъзна, че плановете ни се различават. М ...