24.06.2009 г., 22:44 ч.

Горен калибър 

  Проза » Други
752 0 7
1 мин за четене

Един куршум. За сърцето ми.
Втори. За да го доубие. Да довърши след първия.
Трети. За душата ми. За да нямам жива вече.
Четвърти. За очите ми. Може и между тях. За да спре сълзите. Да не виждам. Нищо вече.
Пети. За устните ми. Никога вече да не целуват. Лицемерие и любов.
Шести. За лявата ми длан. Която стискаше така силно.
Седми. За дясната. С която бършех сълзите си. От гняв. И от мъка. Често.
Осми. За мечтите ми. Всъщност …
И девети…

И десети…

И единадесети…

И дванадесети…

Тринадесети. За първия ден.
Четиринадесети. За останалия живот. След теб.

Петнадесети. За надеждата. Да те намеря. Пак.
Шестнадесети. За стената между теб и мен.
Седемнадесети. За болката. Само нея ми остави.
Деветнадесети. За нея. И не се чувствам виновна.
Двадесети. И вече затварям очи. Не чувствам болка. Само още един остана.
Двадесет и първи. За любовта. За моята. За всичката.

… целият си в кръв. А аз съм психар. Че те допуснах.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??