Беше гореща юлска нощ. Лятото беше в разгара си и въздухът навън беше нажежен.
Сам и Адам се бяха уговорили да излязат с приятели същата вечер. Той мина да я вземе от тях и тръгнаха заедно към заведението, където беше уговорката им.
- Донесе ли ми диска? - попита Сам.
- Кой диск? - учудено ù отвърна Адам.
- Адам! - изписука тя. - Нали сутринта ти поръчах да ми запишеш музиката?!
Адам съвсем беше забравил за това. Той трябваше да запише диск с музика за Сам, но цял ден така и не го беше направил.
- Съвсем забравих, скъпа - нежно се обърна той към нея, с тон ала „моля те, не ме убивай”. – Ако искаш, можем да минем през къщи? Това е работа за 5 минути.
- Но ако отидем до вас, ще закъснеем! - възкликна Сам.
- Не се тревожи. Ние и без друго всеки път закъсняваме по малко, а днес сме на път да подраним. Хората ще ни гледат странно. - пошегува се той и нежно я целуна по бузата.
Беше си такъв - шегаджия по природа, но романтик по душа.
След малко Адам вече бе паркирал колата пред дома си и два ...