"Горо ле, горо" ...
“Горо ле, горо“ …
Закърмена съм с гората, с нейния мирис - неотразим, невероятен ... Мек и влажен - в широколистните гори, с които е обграден родният ми полубалкански край ... Коренът на моя бащин род, произлиза от гората ... Преди незнайно колко поколения, един от прадедите ни е бил горски ... Казвали са му "Пешия горски'' - обикалял e, вероятно, горите не на кон, a пеша ... Но постепенно с времето, буквата ''ш'' се преобразува в ''ж'', за благозвучие - в живото и до ден днешен, наше оригинално фамилно име Пежгорски, слава Богу … Сега е зима, а в снега не смея да нарушавам приказната горска красота ... Ала тъй - безкрайно обичам да бродя из гората пролет, лято, есен ... Да взема сила от мощните дървета, все да се вслушвам на листата в чудесния шепот - едва доловим, понякога и по-силен ... Да хапна, встрани от пътечката при слънчевата полянка, от ценните Божи дарове ... Диви ягодки или пък наоколо - глогинки, дренки, къпини, трънки ... Гъби, да потърся във влажната шума, да набера за яхнийка после вкъщи ... А с какви не билки е пълно, най-дъхави - пъхам някои в чайника, у нас, пийвам честичко, за здраве ... И въздухът е така здравословен, благодатен - в боровата гора, най-вече, с остро и режещо ухание ... Но, ето че наблизо откривам - райско кътче ... Изумителна гледка - мъхесто изворче ме примамва, със студената си бистра водичка ... Най-сетне спирам и бавничко на глътки пия с кратунката, като си почивам... Само че - никак не е безопасно из гората да бродя сама - oбикалят доста глигани и дори, вълци ... Може и още животни, не малко, да се видят - зайци, елени, лисици, сови ... Затова и ловци се срещат често, ала не съм от тях ... Гората - за мен е живот, както и за всеки ... Да я пазим за нас, за поколенията ... И да звучи песента: ”Горо ле, горо зелена, не ми е пътя оттука, ала оттука ще мина, че имаш сянка дебела, че имаш вода студена и тая трева зелена.
През тебе, горо, ще мина, на сянка да си почина, на трева да си полегна, на вода да се напия, да викна да си попея... ” Дора Георг
© Дора Пежгорска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Младен, Стойчо - благодаря ви, приятели, за Любими!
-
Благодаря много, Стойчо, за интересния ти коментар!
-
От както се помня,все за гората на дядо иде приказка...
Дядо Кольо (бащата на мама) имал няколко декара гора,но била изсечена
за ябълкова градина,когато образували ТКЗС през 50-те години на миналия век.
Дядо Станьо ни оставил в наследство един горски масив и за първи път се разходихме с единия от синовете в края на миналата година в него.
Иначе обичам гората с нейните пътеки и поляни, с нейните свежи ухания от билки и птичи гласове напролет.
Поздравления за нарисуваната горска картина,Дора! -
Младен, много ти благодаря за оценката в коментара ... Заставам до теб също - против лова, като убийство на животните ... Повече от жестоко...
-
Материалът е чудесен. Приветствам те за написването му, Дора!
Искам да споделя, че и аз съм голям любител на горите. Бродил съм без страх в горските масиви на Плана с километри, при това без пътека. Но напоследък се появиха немалко ловци бракониери. По тази причина свободното блуждаене из горите стана крайно опасно. Лично аз не одобрявам лова. На практика той води до безнаказано убийство на беззащитни диви животни. Това е нещо отвратително. -
Благодаря, Мини! И да - гората е Божи дар за нас!
-
И аз съм любител на гората, там имаме ранчо и миговете прекарани там са неописуеми. Хареса ми, Дора.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
'' Горо ле горо зелена...'' или опожарена за съжаление