Господин Кил
През 2003 – та година‚ реших да се омъжвам за художник от Перник. Беше луда любов с Дани, впрочем коя ли е нормална, но тогава бях на деветнайсет и тая дивотия така ме беше превзела, че ходех като член на секта и не се бях прибирала в Кюстендил при нашите, от цяла година. В онзи следобед обаче, най-накрая стоях на пернишката спирка, потях се в цветната си рокля и високите сандали, подарени ми пак от Дани и чаках автобуса за Кюстендил. В главата ми все Дани – черните му очи; красивите му думи; разкопчаната му риза – с няколко показали се лъскави косъмчета; потното му голямо чело, докато се любим и най-вече онази картина, на която аз лежа гола и недовършена, покрита само с влюбения му поглед.
- Не мърдай! Не говори! – повтаряше той, – нощ, подир нощ, защото ме рисуваше все след полунощ, поради това че се прибираше късно, а през деня работеше като управител на галерия.
Поглеждах си часовника, тогава бях млада, носех такъв и времето лазеше в краката ми като инжектиран ухажьор. Ядосвах се на жегата, на това, че няма тяло на спирка. Освен това бях сама и понеже бях подранила доста, извадих си телефона и започнах да си щракам на змиорката, имаше една такава игра.
- Како си? – чух след малко съвсем близо до мен и, когато вдигнах очи, един голям македонец ме гледаше похотливо и ми се усмихваше през големите си зъби.
- Добре. – отговорих, смутена от нарушената ми дистанция и направих крачка назад, за да я запазя.
- За Кюстендил ли си?
- Да. Трябва да дойде скоро автобуса. – измърморих, леко притеснена, оглеждайки се.
Всъщност, тази спирка беше на някакъв главен път. Наоколо нямаше жива душа, изключвайки здравеняка срещу мен. Колите минаваха покрай нас с бясна скорост и всичко беше сиво, прахливо и пожълтяло от дъха на август. Тогава много гледах трилъри и цялата тази гледка нямаше толкова да ме притесни, ако мъжът до мен не беше проговорил отново:
- Мене ме викат господин Кил! – съобщи гордо и подаде великанската си ръка, в очакване и аз да подам своята.
- Браво на теб. – казах и тръгнах напред, като вече се чудех дали не беше по-добра идея да не му отговарям.
- А теб как те зоват?
- Аз съм Милена. – излъгах през рамо и се показах на пътя с надежда да видя предницата на автобуса.
- Ах, каква си убавица, Милено! Я че те земем за жена. Имам пари – показа една дебела пачка в почернялата си космата ръка - ке те направим моя царкиня, сакаш ли?
Последните думи минаха през лицето ми като клаксон на кола с отрязани спирачки идваща срещу мен.
- Абе ти луд ли си? – извиках и направо се разтереперах, долавяйки налудничавия му поглед втренчен в мен.
- Луд съм Милено, у Македония таквиз жени като тебе нема. Я съм сам у триетажна каща. Тука съм дошел да правя бизнес. Я съм бизмесмен. Имам пари.
Не ми беше необходима повече от минута, за да прехвърля набързо възможностите си, докато македонецът се приближаваше все по-близо към мен. Изглежда сгреших, като накарах Дани да се връща на работа. Автобусът го нямаше. Преди време имах спрей, но с Дани до мен, ходех като гангстер. Галерията беше далече, поназнайвах и таекуондо. Изобщо този нищо не може да ми направи, си мислех. Просто си чеше езика, жегата му влияе като афродизиак и след малко от климатика в автобуса ще се охлади, а аз ще седна до някоя леля с гримиран поглед на пепелянка, за да не припарва този до мен и пак ще мога на спокойствие да си мисля за Дани.
- Питай за мене у Кюстендил. Питай за Кил, мене там всички ме знаят. - повтаряше той.
Това беше единствената молба, която можеше да прозвучи в България така обещаващо. " Питай за мен. Мене всички ме знаят." Сега вече беше време да взема по-решителни мерки срещу този разгонен, македонски нерез. Той не спираше да говори. Автобусът го нямаше никакъв. Взех телефона от чантата си и имитирах, че набирам номер. Чух го да ме пита дали си имам приятел.
- Ало? Спиро? – извиках силно, без да откъсвам очи от учуденото червендалесто лице на македонеца. - Абе тук някакъв господин Кил вика, че целия град го познава. – направих пауза. – Как изглежда ли? – огледах го внимателно – Като започна от мръсните му дънки, мина през окапаната му риза и стигна до нечистата му глава, това трябва да е вашия човек. – Да! Той! – извиках злобно, да ме чуе - взимай другите и идвайте. – направих пауза заслушвайки се в псувните на македонски и отдалечаващите се стъпки. – Тук съм на пътя, на спирката, хайде, по-бързо, че г-н Кил го хвана срам. Да, каза че бил по-стеснителен, като се запознавал с мъже.
Видях бялата муцуна на автобуса да лъска на слънцето в далечината. Македонецът стоеше на три метра от мен и си гледаше прашните черни обувки. Изглежда езикът му се беше стопил като сладолед в устата.
Качих се в автобуса, а после намерих подходящата спътничка. Господин Кил седна зад мен и се канеше да продължи да ме замеря с достойнствата си. Обаче след две негови реплики, лелята го прати с две думи обратно под мазната му риза. А аз се облегнах назад спокойна, затворих очи и пак Дани, и пак потното му чело надвесено над мен, и пак онези лъскави черни косъмчета, показващи се над ризата му и пак в огледалото на черните му очи.
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви, Латинче и Доче!
И аз се зарадвах, че сте били тук.
Слънчев и позитивен ден! 😊 -
Учебник по справяне с критични ситуации. Изкефих се! Браво!
-
"Ах, каква си убавица, Милено!"
-
Доче, Мария, искрени благодарности момичета!
Моля да бъда извинена, сега виждам коментарите Ви.
Благодаря Ви за отделеното време време! -
Толкова ми харесва начинът ти на писане, с тези малки оживяващи целия текст подробности, към които ти очевидно имаш афинитет и тънък авторски усет!
Радваш ме с майсторството си! -
Мъдро самообладание в тази житейска ситуация. Умееш да приковаваш вниманието на читателя, Силвия!
-
Благодаря Ви, Иржи, Гавраил и Пепи за хубавите думи! ❤
-
Жива картина, като на филмова лента!
-
Харесах начина по който развиваш разказите си в една многопластавост която ти дава възможност да оглеждаш героите си от всикки страни.
Поздравление! -
Добре,че автобуса е дошъл,че добре си имитирала обаждане до полиция или мъже някакви,но най-добре е,че се е намесила жената до теб и го е "турила под мазната му риза".....Умря ми рибата от сравненията,които използваш и се мъча да си представя "инжектирания ухажор" или "гримирания поглед на пепелянка"!!!И най-вече,че разказваш не безкрайно дълго,сякаш си единствена и ще те чета от Великден та до Гергьовден!....Поредно браво ,Силве!
-
Благодарности от сърце, Светле. Колко е хубаво, че си тук. Усмихната съм и аз.
Радвам се, че се завърна Георги. Благодаря за посещението. При първа възможност, ще те посетя, нямам търпение да видя какво ти се е случило по време на отсъствието.
Дон Бъч, както винаги имаш точно извлечение. Учудвам се и аз понякога на развръзките. Имам и друга подобна случка, само че на пловдивска спирка и оживено място, но за нея не бих разказвала толкова спокойно. Съжалявам, че там не бях така адекватна и вместо да алармирам до съответните органи, реших да бягам. Всякакви психопати има. Благодаря ти много.
Благодаря на всички за отделеното време и внимание! Светли празници и много споделени моменти с любимите хора! ❤ -
Рядко срещана, но много задоволяваща развръзка: просташката агресия с подвито опашле. Обикновено става като приложиш малко хитроумие и кураж - радвам се, че си го сторила
-
Интересно...
Подобни типове имат своя програма. Като във вица. "Маце, ще спиш ли с мен?" - "Бе, ти луд ли се? Не те ли бият за тия предложения?" - "Бият ме... Ама и колко спят..."
Разказвай! -
Сладкодумнице, Поздравления!
-
Благодаря ти, Рени за хубавите думи!Зарадва ме много!
Сърдечни поздрави, Ангелче! Благодаря!
Марко, много си прав, в такива случаи, мълчанието не помага. Дори изглежда като покана. Паметта ми изневерява, имаше още неща, но не мога да си ги спомня. Благодаря ти много за хубавия коментар!
Краси, благодаря. Много точно!
Благодаря ти, мила Васе!
Благодаря ти, Розали!
Благодаря за любими 🍀.
Благодаря на всички за отделеното време, приятели! Усмихнат и ведър ден и много творчески заряд! ❤ -
Който има акъл се измъква, който няма пропада!
-
Силвия, поздравления за разказа! С умение и лекота пресъздаваш вълнуващи и колоритни картини! Темата също остава актуална.
-
Силве, много талантливо си пресъздала един типаж... /не мога да не се засмея/ на обобщен образ на простака. Простака в най-чистия и съвършен вид. Най-лошото е, че с простотията не може да се воюва. Единствениет изход е пълното пренебрежение и това помага само понякога.
Поздравявам те ! -
Да ти имам финия и не толкова /където трябва/ хумор в сравненията...Отличаваш се със собствен стил, Силве! А това си е за Браво!
-
Емил, аз благодаря. Всички времена са щастливи по своему. Иначе е вярно, че по-често живеем в миналото си. Да се наслаждаваме сега. Поздрави.
-
Разказът показва че хитростта и запазването на самообладание са решаващи за да се измъкне човек от подобна ситуация.
Иначе както и аз като Лия, мислено се пренесох в онези щастливи времена на 2003 г., за което ти благодаря! -
Благодарности от сърце, Марианче!
Лийке, коментара ти е по-хубав от разказа, благодаря! -
Така си докарала времето през 2003 с всичките му нюанси, че чак ми стана тъжно - прииска ми се пак да съм на 21. Най-лудата ми година!! С много, много трепети и положителни емоции. А "господин Кил" и неговите малки близнаци -килчета, си ги имаше. Определено си написала разказ пропит с премерен "черен хумор" и носещ спомени с аромат на млада дива любов, трепети, желание ...А, че младите не бяхме глупави - не бяхме, просто силно обичахме и искахме да сме обичани, а уж на нас казваха " Загубеното поколение", защото бяхме деца един вид на прехода и промените... Искрените ми адмирации за изграждането на героите и за картината на действието. Благодаря!
-
Благодаря Ви, не знам колко е поучително, просто една кратка история. Стойчо, Наде, Ангел и Лия, благодаря!
-
Интересно!
-
Код: "Справяй се"...
-
Драгоманин на бели робини! Има девойчета се хващат и после...по магистралите на Европата!
Поучително!😉
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ще кажеш , нали...Но и след две години ми хареса... на натрапниците
това се полага, но все се правим на много възпитани и ги понасяме
понякога