11 мин за четене
В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек има добро вино и добра компания, просто не се сеща за спане. Е, поне когато има добра компания. Виното на господин Широки Пръсти беше произлязло от сърцето на плодородната земя. Предимно оттам, откъдето се добива кладенчовата вода.
Днес господин Широки Пръсти наднича честичко в готварницата, където се приготвя качамакът от новата реколта царевица. Не е толкова заинтригуван да бъде спазена рецептата, колкото да не пропусне времето, когато се слагат маслото, сиренето и пръжките.
- Внимавай! – нареждаше той на готвачката. – Това са скъпи съставки, а пък и една трошка от тях стига да се придаде вкус на цялото ястие.
В готварницата намина и котаракът на Господин Широки Пръсти. Намина просто, за ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация