До редакцията на вестник „Откровенo с откровения”.
Пиша Ви това писмо, защото... Аз малко викам. Изнервена съм напоследък, от икономическата криза ли е, от що ли? Ако нещо не ми е както трябва, вдигам малък скандал. Моят в началото ме гледаше с широко затворени очи. После свикна: Викай, не ми пречиш! После докато виках излизаше на балкона, да не помислят, че ме бие. Веднъж ми каза, че с един шамар завинаги ще ми затвори устата, но изглежда така зверски съм го погледнала, че не посмя. Последния път тъкмо му говорех с децибели, които се равняват на звук от излитащ самолет, че повече така не може да продължава, той взе, че тръшна външната врата, какво неуважение. Онемях и даже забравих за какво се готвех да му вдигам леко кръвното, щото за тежкото вдигане се подготвям по-така. Отворих вратата, той какво си мисли, че аз не мога да крещя във входа, даже акустиката е по добра. Но влезе в асансьора и на мен ми увисна чененцето. Тогава се замислих, дали не прекалявам с мойте прословути „разгов ...