В една градинка край рекичка, 

сред зеленчукова лехичка, 

пораснала сама-самичка

стройна хубава брезичка.

Сред тикви, краставици, чушки -

с домати и картофи дружки.

Сред Дюли, ябълки и круши

тя срамежлив там се гуши. 

Срамуваше се тя, горката -

за всички бе тук непозната,

но смяташе със свой та доброта

да плени техните сърца. 

,, Коя си ти и как дойде? -

попитаха малини две. -

Виж колко сме красиви,

а твоите клонки са ръждиви! "

,, На тебе няма плод да зрее! –

един домат се големее.

Не виждам за какво си тук,

на теб щом няма зеленчук."

Преви се тънката бреза :

,, Как ще живея тук сама? "

Не знаеше какво да прави,

присъствието ѝ на никого не се понрави.

,, Виж, на моите клони круша зрее! "

,, На мен пък ябълка едрее,

а ти си само със листа,

без лична някаква бреза."

Засмя се тиква от лехата :

,, Какво от тебе ще ядат децата?

Виж тук нашата дружина -

изпълнили сме цялата градина. "

,, Ехо, вижте ме и мен! -

провикна се домат червен.

,, Не си мислете, че ме няма! "-

изпъчи се и зелката голяма.

Дочу ги старата Гергина -

отдавна бе във таз градина :

,, Погледнете се, не ви ли е срам?

Приятел никога не се оставя сам!

Какво в нея сте се вторачили?

Не можете ли да сте малко мили?

Вие също сте различни

и често помежду си сте двулични. 

Така приятелство не се гради, 

от лоши думи всеки го боли!

Знайте, че догодина

и спомен от вас няма да има. 

Само думите горчиви

ще напомнят, че не сте били учтиви. "

Всеки беше начумерен,

не остана приятел верен.

Всеки на всеки крещеше,

враг на другаря си беше.

Такава врява настана -

тресеше се дори бостана

и никой даже не разбра

Как златна есен бе дошла. 

А мъничкатани брезичка

отровни бисерна сълзичка :

,, Какво от туй, че съм различна -

не съм била с никого двулични.

Защо така държите се със мен?

Аз на вас се радвам всеки ден

и обичам си ви всички,

като мои братя и сестрички.

Когато Слънчо ме огрее,

врабчето песни в мене пее.

Вятърко като повее,

то пак на мене се люлее. "

Сега засрамиха се всички,

видели нейните сълзичка.

Постъпката им некрасива

наистина не им отива. 

А на кьошката голяма

баба Дора е засмяна.

Гледа ги и сияе -

вкусничко градината ухае.

,, Ех, че радост за очите!

Всички във Казан ще врите.

Днес за нашите дечица,

ще направя лютеница

и компот от сини сливи,

че са много, много мили.

От тиквите на бодливи тел

ще им сваря и рачел. 

Туршийка шарена ще има

за дядо Ваньо и таз година. 

От гроздето вино ще се лее, 

но само още малко да узрее. "

Така е кой се големее

под слънцето когато зрее. 

Пристига весела дружина, 

обира цялата градина. 

Прибраха плодовете и зеленчуците, 

запяха весело каочуците. 

Градината отново опустя, 

остана само стройната бреза.

От мойта шарена градина,

какво разбрахте вий, деца?

Така ли се държат децата

с приятелка едва позната?

По външния ли вид я съдим

или искаме делата ѝ да видим?

Това, че всички сме различни,

прави ли ни нас безлични?

Щом приказката прочетете,

въпрос един си зададете :

Как ще се чувствам тогава,

Ако никой не ме уважава?

                  Магдалена Борисова

         ( От детската книжка,, Надето "