Грамофон

(Скоропоговорка-закачка от поредицата „Бакойски хроники” *)

*Бакойци е квартал на Габрово. Там хората са толкова пестеливи, че пестят дори думите си!

- Петре!

- Кажи, Èкиме.

- Нося ти един грамофон.

- Защо ми е?

- Познай!

- Подарък за Петровден?

- Не позна.

- Тогава защо?

- Защото не свири.

- Защо ми е тогава?

- Да го поправиш.

- Не мога.

- Защо?

- Защото съм елтехник, а не радиотехник.

- Каква е разликата?

- Голяма.

- Все жичкаджии... И обирджии...

- Аз поправям само перални.

- Че то същото.

- Как същото?

- И едното се върти, и другото се върти...

- Върти ти се главата!

- Ще го поправиш ли, или не?

- Не.

- Защо?

- Не му разбирам.

- Ами ако почерпя?

- Ще си помисля.

- Защо?

- Защото си скрънза.

- Аз ли съм скрънза?

- Ти.

- Кой ти каза?

- Хората.

- Да ти докажа ли обратното?

- Опитай!

- Виждаш ли тази чанта?

- Е?

- Отвори я и извади каквото има вътре.

- Какво е това шише?

- Домашна ракия. Сливова. От моята.

- А този буркан?

- Краставички. За мезе. От моите.

- Има и нещо твърдо.

- Няколко суджука. Мое производство.

- А този орех?

- Бонус. Намерих го на пътя.

- Не съм очаквал такава щедрост...

- Сега доволен ли си?

- Нямам думи.

- Сега съжаляваш ли, че ме нарече скрънза?

- Скубя си косите.

- Сега ще ми поправиш ли грамофона?

- Иска ли питане?

- Нали уж не разбираше?

- Синът ми ще го поправи. Той разбира от всичко. Дянка!

- Кажи, тате!

- Виждаш ли това тук?

- Какво е то?

- Грамофон.

- Грамофон ли?

- Не е парен локомотив...

- Щом казваш...

- Само, че е повреден.

- Как разбра?

- Не ще да свири.

- Пробва ли го?

- Не съм.

- Тогава откъде знаеш?

- Бай ти Еким го е пробвал.

- Бай Екиме, сложи ли му плоча?

- Сложих.

- Върти ли се?

- Не ще.

- Ясно.

- Ще го поправиш ли?

- Надявам се.

- Друг път поправял ли си грамофони?

- Никога.

- Как тогава се наемаш?

- Все има първи път...

- Ако го повредиш повече?

- Чупи-купи…

- Сине, дай отвертка и две чаши.

- Чашите за какво са?

- Да се почерпим с бай ти Еким докато го поправиш.

- Ще ви стигне ли ракията?

- Защо да не стигне?

- Щото може да се наложи да поръчвам части. Ще отнеме седмица.

- Колкото стигне...

- Почвам го.

- И внимавай да не те удари токът!

- Свикнал съм...

- Наздраве, Екиме!

- Наздраве, Петре!

- Ей, сине, той се завъртя, бе!

- Де ще иде!

- Какво му беше?

- Бушонът.

- Как се сети?

- Първо той се проверява.

- Браво, Петре! Синът ти е гений!

- Има на кого да се метне...

- Майсторе какво ще струва?

- Нищо.

- Как нищо?

- Нали почерпи?

- Почерпих баща ти.

- Лесна работа.

- Няма лесна работа!

- Каквото дадеш.

- Двайсет лева стигат ли?

- Много са.

- В сервиза щяха да ми вземат повече.

- Аз съм на промоция.

- Заповядай!

- Благодаря!

- А за бушона?

- Двайсет стотинки.

- Нямам дребни.

- Здраве да е!

- Мога ли да си тръгвам?

- Когато пожелаеш.

- Довиждане, майстори!

- Довиждане, Екиме! Да го слушаш със здраве!

- Ще ви хваля, де когото срещна!

- Е, сине, добри пари изкара!

- И ти не си капо.

- Ама сухата пара си е друго нещо...

- Така е.

- Хайде да си ги поделим?

- Защо?

- Аз ти осигурих поръчката.

- Тате, според теб умен ли съм?

- Безспорно.

- Тогава защо смяташ, че ще ти дам половината пари?