Грешката...

Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца... когато погледите им се срещнат, се изгубват един в друг, но никой не признава тази си слабост... тя никога не призна пред себе си, че няма да го забрави... той никога не призна пред себе си, че не може да живее без нея... 

Ето ги двамата отново... разминават се... крадешком се поглеждат... сърцата ги болят... колко хубаво и болезнено е да се срещат всеки ден... но идва времето да се разделят... едва ли ще се видят някога отново... чак след време ще осъзнаят грешката си... ще съжаляват, но ще е късно...

Тя никога няма да си прости, че го остави да си тръгне... той никога няма да си прости, че не спря, когато тя го заговори... но винаги ще си спомнят един за друг и ще ги боли...