Беше станало време за обяд. На пръв поглед всички се бяха изсипали в столовата, но със сигурност някои нямаха апетит.
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър. Смъртта на Ека, драмата със Телия, след това случилото се между двете старейшини. В главата ми се въртяха куп въпроси, но само един ме караше да се съмнявам във всичко, което се случваше. Дали войната, която кралицата обяви, реално си струваше?
- Ека умря, струва си и още как. - промълви Кам, забил глава в чинията си, в която само ровеше, без да изяде и една хапка от зелената си салата.
Вперих поглед в Кам и дори не мигнах.
- Как... ти, как... - започнах аз, а той просто се усмихна.
- Свързахме се, забрави ли?
- Телепатия, това не беше в упътването. - рекох троснато.
- За това няма упътване и не е точно телепатия, просто когато си разстроена, умът ти се отваря за мен.
- Това не е никак при ...