Какви времена настанаха - грипни! Днеска си здрав, утре болен. Бързо, без никой да те пита - искаш ли-не искаш ли!? Имаш ли пари за антибиотик, нямаш ли?! И грипът вече не е това, което беше. И той стана капиталист-империалист-експлоататор!
Хваща те и ти изстисква силиците докрай, даже и живота ти взима накрая. А пък за парите да не говорим - пари за лекари, за витамини, за един антибиотик, за втори, за трети... Докато едно време не беше така. Тогава и грипът беше човек, беше другар-комунист. Идваше, но някак другарски, с грижа и мисъл за работническо-селската класа. Предупреждаваше отдалече, че ще те разболява. Правеше го чак с някаква неохота, сякаш се извинява: "Прощавай, другарю, ама план за петилетката гоня и трябва да те разболея най-много за ден-два!" Е, как да не се разболееш с кеф така, а!? И всичко минаваше с едно, най-много две хапчета аналгин хинин. Но такава беше повелята на Партията: "Да изпълним петилетката за три години!" А грипа, вместо за три дни - за един! И грипът беше човек, комунист - спазваше повелите на Партията - вместо за три дни, за един...
А сега, какви времена настанаха - грипни! Грипът - и той капиталист, феодал, народен враг, империалист, шенгенец, взима ти здравенцето... Парите, та и живота! Точно като един същий разбойник, застава срещу лицето ти, и казва: "Парите или живота!?"...
... Отговарям: "Животът, парите ми трябват!" За погребение!