ужаси
2
Моето родно градче ме посрещна със странна пустота на улиците. Когато слязох от автобуса, казах "довиждане" на моя събеседник, а той пък от своя страна ми протегна ръка:
- Казвам се Нико, беше ми много приятно да се запознаем.
- Аз съм Зуфар, на мен също ми беше приятно - отвърнах на жеста му.
- И не прави глупости! - каза ми той, а след това се обърна и пое бързешком нанякъде.
Не си спомнях почти нищо от Тианети, само мимолетни проблясъци от моето най-ранно детство се бяха запечатали като снимки в съзнанието ми, но те не ми даваха никаква представа за същността на това място. От един джоб на сака извадих плана, който майка и татко ми бяха начертали и след кратко разучаване тръгнах в правилната посока.
Гледах с любопитство обезлюдените улици, покрити с разбит асфалт и тротоари, обрасли с треви и буренаци. Иззад къщите планината се издигаше величествено и създаваше приказно настроение. Имах усещането, че се намирам на края на света. Свих надясно по друга улица, след това направи ...