Гола.
Бях я виждал такава при езерцето с Димо. Когато ги спрях. Да не грешат. И сега пак. Но различна. Навремето помня момиче. Сега е жена. Някак заоблена, разлята. Хем е Шуна, хем друга. Как да го кажа? На кошута прилича. Мека и цялата пълна с мляко.
Кошута ли? Друга е. Вълчица. Готова да кърми, но и да убива. Да глозга кости. Да лочи кръв. И да гледа вълчета.
Не.
Отново сгреших..
Кошута си, Шуно. Нежна. И топла. Мое сърце. Моя любов. Такава те помня. И сега, след толкова години пак виждам как ни водеше през ония безрадостни времена, а тихите пламъци на факлата щедро заливат чудесната хубост на бедрата ти, такива млади и живи. И недокоснати от никого. Че е страшна клетвата на старата Шуна да останеш без мъж и венчило. Щом Димо не можа, как ли да се надявам аз?..
Летните нощи свършват бързо. Провиделяваше се. Вървях подир тебе с магарето и вече знаех къде отиваме. В Малката пещера. Колко пъти си ни водила там. По тия пътеки същите. Понякога обръщах глава и гледах Богданчо. Плаши ме. Мъ ...