Това е последният откъс от "Гробът на Димо", който публикувам тук. Книгата е почти готова и остава сладката мъка по издаването. Благодаря на всички, които пред тия 15 години четоха и продължават да четат за Димо. Благодаря ви, наистина! Димо е жив!
Върхът си беше същият като в старото време. Остра скала ръбеста, върху която да се изправят двама-трима души. Стърчи горделиво и надменно, а току до него – малка полянка, потънала в треви и цветя всякакви. Все едно нарочно за гроб създадена. Наоколо – побити камъни, Изправени, силни и мъжки. Като боили. Като багатури. Ето, точно до тоя балван стоеше Шуна, когато ни каза: „Дайте ми цар и аз ще ви дам корона”. Спомням си, все едно днес е било.
Днес е. Чувам и виждам. Също като някога. Когато бях млад. Усещам ви, духове на старите българи! Защо сте се събрали? Какво искате от мене? А ти тука ли си, вещице? Покажи се, не ме е страх от сянката ти!
Студен ветрец пролази по врата ми и потръпнах.
И тогава духаше ветрушка.
И нивга да спре няма. Добре ...