Свести ме земетръс и човешко крещене. Около мен всичко се люлееше, камъни хвърчаха навсякъде, скалите шумяха заплашително, а леден вихър фучеше и се извиваше, та вдигаше прахоляк и го мяташе в лицето ми. Откъде тоя вятър под земята се намери, ще попитате. Не знам. Знам само, че там беше. А посред фъртуната се чуеше мощният, несвой глас на Шуна, която широко беше разперила ръце, а косата й се вееше като побеснела:
- Ци, Чръвъ, Ша, Ща!..
- Йеръ, Йеръй, Етъ!... – поде тая страшна песен Богданчо.
По-силно и от нея викаше, затаил вцепенения си взор в лампата, която пък пръскаше лъчи и пламъци, жужеше и туптеше като нещо живо, нещо невиждано, невъзможно и необяснимо.
- Ю, Я, Енъ, Онъ! – съвсем полудя Шуна.
- Йенъ, Йонъ! – ревна Димовия брат от дъното на изтерзаната си душа.
Тогава блесна нечовешка светлина и гръмна гръм. Всичко се разлюля и заметна още по-могъществено. От тавана на пещерата се откъсна цяла плоча, която без друго щеше да пребие Богданчо, ала Шуна бързо го блъсна назад. Но себ ...