Пък аз забравих, че ме е страх от смъртта, забравих и корона, и чудесии, всичко излетя от главата ми. Знаех и исках само едно. Да спре. Да млъкне. Не ме беше грижа, че е промушена, че я боли, че умираше. Само да млъкне! Съдете ме както щете, ама тоя ужас не се издържаше. Чу ме някой дявол, та изпълни молитвата ми. Утихна. Сила не ù остана да пищи... Лежеше, простряла ръце настрани, искаше да измъкне острието от корема си, но то се забило здраво и не мърдаше. И кръв. Навсякъде... Окървавено, плизнало... А Шуна направи крачка към нея и рече не, а заповяда:
- Пей!
Не знам аз що да съм сторил и как са ме видeли отстрана, ала рицарят захвана да се кръсти и да реди молитви.
А личеше, че е безбожник.
- Какво сте ме зяпнали такива! – тихо и ядно изотрече Шуна. – Не съм си загубила ума. Вижте!
И ни посочи кристала, който преграждаше пътя ни. Онзи, несломимия. А по него личаха тънки пукнатини, покрили го като ситна паяжина нашир и надлъж.
- От гласа ù е. – промълви вещицата. – Толкоз е ясен и тъ ...