Голяма стъпка към греха, малки и тежки стъпки към изкуплението, поглеждам назад и виждам големи следи, полузаличени от вятъра и малки следи с голяма дълбочина. Продължавам да вървя, виждам хора с две лица, плитки и безцветни, вглеждам се в дълбочина и виждам дъги, преливащи се цветове, потоци и поляни, спирам, с лек поглед поглеждам и виждам прах, вятърът го отвява с леки ласки, съставящи мелодия на успеха, някой заличи греха и го замени с цветовете и звучността на изкуплението. Обръщам се назад, няма следи, чувствам се лека, някой заличи и моят грях, каква ли е и моята мелодия?