27 мин за четене
45.
Намираше се на огромно поле, подобно на необятните низини на Колорадо. Беше черно и посипано с пепел, като след пожар. Невероятна, почти задушаваща мощ изпълваше гърдите му. Антъни сведе поглед надолу и видя, вместо своето тяло, тялото на Приятеля.
Туловището му бе великанско – с гигантска гръд, огромни рамене и ръце като боздугани. Масивните му крака потропваха по земята, карайки я да тътне, сякаш стенеше от болка. Не можеше да види лицето си, но като го опипа, усети чертите и разтегнатата, зееща усмивка на Приятеля.
- В мен ли си? – попита Антъни учудено. – Или аз съм в теб?
- И двете – проговори Приятелят в главата му. – Вече сме едно цяло. Оттук нататък ще мислим и ще действаме заедно.
Антъни си пое дъх и грамадният му гръден кош се изду като балон. Вгледа се напред. През трептяща черна мараня, към него се приближаваше фигура. Пристъпваше бавно напред и с всяка крачка, очертанията ѝ ставаха все по-ясни. Чарлс Екзейвиър. Професорът се движеше с разперени ръце встрани, сякаш за о ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация