14.
След като остави Чарлс и Лили, Ерик се прибра у дома си и изпи още една бира. Главата му леко се замая, но въпреки това знаеше, че ако легне, няма да заспи.
Излезе на верандата и обърна лицето си срещу усиления западен вятър. Черното нощно небе надвисваше над градчето, прорязано от очертанията на гигантски облаци. Нито луна се виждаше, нито звезди. Вероятно утре щеше да има буря.
„И какво, сега, след като Чарлс абдикира, ти се чувстваш длъжен да заемеш мястото му ли?“
„Това, че аз се пенсионирах, не означава, че си пенсиониран и ти…“
Ерик рязко се обърна и влезе във всекидневната. Светлина обливаше покритите с изящни дърворезби стени, дървените статуи на пода, тезгяхът със стягите, рендетата, трионите, длетата, дисковете за шлайфане и стационарните ножовки. Специфичната, наситена миризма напояваше помещението – бе неприятна за повечето му посетители, но той я обичаше. Напомняше му едно далечно, прекрасно време – хижата в полската гора и топлата прегръдка на жена му Магда. Осветенот ...